ИМПРЕСИИ - 1

Гален Ганев

web

ТЪГА

Сега Лора свири във Варна със симфоничния оркестър на Марио Хосен. Мисля за миговете, когато я дърпах с шейната по заледените улици на Рупките, селце до Чирпан. Майка ми приготвя вечерята, жена ми нарежда баницата, а ние с малката се дуелираме с огромните висулки от къщите. Разбира се, тя винаги побеждава... Шейната сама се плъзга, а Лора се задъхва от радост, топи висулките, смее се... Баницата зрее, а майка ми побелява от щастие...

ХУБАВО Е

Дъщеря ми забавлява цигулката, малкият мърмори небивалици, студът пощипва стъклата на прозорците, а от екрана на компютъра хвърчат пиксели...

СЕЗОН

Познавам пролетта по дъжда... с онзи особен аромат на възбудена трева и чувствени благоухания, които разширяват ноздрите и ускоряват пулса. Познавам пролетта по любовния трепет на Вселената...

СЕМЕЙНА РУТИНА

Докато зяпам тавана, дочувам специфичните звуци от утринния тоалет на семейните герои. По тембъра познавам кой в момента е в банята. Тръба на слон, свистене на кобра и истерично чуруликане на папагал са част от менюто... За себе си ще попитам другите...

Но изведнъж ме пробожда внезапна мисъл. Когато някой от звуците изчезне, човекът вече няма да е тук. Кашлицата, чуруликането, дори вглъбената тишина...

Както стана с котката, която вече не драска вратата. Съседът, който не проклина живота. Обущарят, завинаги напуснал обувките...

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Разхождам се по улицата и виждам как към мен върви човек. Бавно приближава, блъсва се в мен, извинява се и продължава напред.

И изведнъж разбирам, че току-що се разминах със себе си. Завинаги...

ОРЕХЪТ

Огромното дърво се откъсна от корените и бавно и величествено пое нагоре. Издигна се високо и плавно кацна върху един преминаващ облак. Облакът се изненада, учудено повдигна рамене, разлюля се заканително и продължи разходката си... От небето заваляха орехи, децата тичаха и гребяха с шепи зелените топчета... Сякаш някой светец хвърляше от небесната лодка семето на благоденствието. Безгрижен детски смях и мирис на пресен йод събудиха вселената...

СВЕТОВНО СЪБИТИЕ

Отрони се есенно листо...

Храстите бурно изръкопляскаха.

Слънцето пламна от възторг и изплези език, а дървото гордо размаха клони.

Мина катеричка и изтри пейзажа с опашка.

Отрони се ново листо...

ПРИВЕЧЕР

Във вировете на очите ти се гонят пъстърви, а водоскокът на мислите бърза към лагуната.
И ето, планината се плъзва в морето и поема към южния полюс...

ЗАЛЕЗ

Веждите рисуват въпросителни, а в лагуната на усмивката потъват кораби...

РИТУАЛ

Всяка вечер след работа се упътва към стръмната скала в края на града. Сваля дневната раница и я запокитва в урвата. После разтваря криле на Жар-птица и отлита в себе си...

СЪУЧАСТИЕ

Смокинята се протегна към балкона и ме докосна с листо. Усмихнах се.

СЪРНАТА

Спускам се по пътеката. Поглежда ме, а после се навежда към извора. Отпива няколко глътки, вдига глава, усмихва се... Протягам ѝ цвете, а тя откопитва вселената. И изведнъж разбирам, това е жената, която обичам. После ме повежда по хълма...

СТИЛ

Харесвам начина, по който ме обичаш. Неземния ореол на Богородица и очарованието на земното привличане. Обичам любовта ти към мен, бавните стъпки на сърцето в движението на устните.

Дишам свободно...

ТРОПИЧЕСКИ ДЪЖД

Приближава огледалото... Синьо-зелените ѝ очи раздвижват сенките и събуждат китайската роза.

- Косата ти е гъста и жива, с цвят на абанос. Как укротяваш къдриците? - питам. - Бързат в разни посоки, сякаш следват хода на мислите...

Усмихва се, а в очите ѝ притичват дяволчета.

- С гребена, с който се решат палмите след тропически дъжд. И плачещите върби край Марица, когато ги наблюдаваш...

Сега усмивката е широка и чувствена, с онази изтънчена сексуалност, която ме потапя в бездната на насладата, в магическата реалност на съвършената женственост.

После ми подава ръка и ме повежда към онзи непознат остров, където палмите се разхождат голи, а китайските рози нашепват стихове...

ДУМИ

- Ти си Маестро! - казва.

- Бог е Маестро! Ние сме само пощенски гълъби.

Сяда на пианото, свири... От клавишите излитат птици.

ГЕНИАЛНОТО

Слушам пролетния валс на Шопен. Малкият влиза и ми казва:

- Много хубава музика, дядо! Чувал съм я някъде...

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2020, № 4 (245)