СРЕЩА

web | Безкраен човек

На себе си отварям днес вратата,
със себе си любезно разговарям.
Обувките ми по тавана тичат,
а под леглото дишат скорпиони.

Защо открехва тясната ми стая
прозорец към самото сътворение
и лампата запалва златна роза
в ръцете на Венера.

Планетите са футболните топки
на моето космическо игрище,
а слънцето, световен съдия,
галактики рисува.

Потапят ме в изгряващия залез
следи на Аполон, Орфей, Христос.
И пее в мен безкрайният човек
с разтворени криле на паднал ангел.