Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АБОРТ
web
Възникнах, но не се родих
за първата си глътка въздух.
Не вкусих топлите малини
с души от мляко.
Не кръстих първите си стъпки
и стихове не проговорих.
Изгубих детските играчки
на своя смях.
И своя плач не опознах
преди рождения си ден,
а цветните ми детски книжки
рисуват торти.
Пропуснах първата си младост,
подминах първата любов.
Дъхът на първата целувка
не ме запомни.
Не се венчах за теб, любима
и не отгледах весел дом.
Бастунът ми, бездомен скитник,
си търси старец.
И най-накрая не умрях,
тъй както хората умеят,
с молитва и ръце на кръста.
Аз никога не се родих...
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2020, № 7 (248)
|