ЗНАКЪТ НА СТИВ ДЖОБС

Георги Гроздев

web

В музея на Лос Анжелис американците показват какво е създадено в техния град. И какво е то? Слънчевата батерия, скейбордът, студиото на Уолт Дисни и неговият герой Мики Маус, оживял на първата му дървена маса за монтажи през 1928, тук са и дрехите на великия Чарли Чаплин от филмите му за малкия човек. Видях, че единият от крачолите е накапан, има петно. Какво още? Ах, да! Айфонът на Стив Джоб, който промени света.

Мислех да озаглява този текст "Знакът на Чингис Хан", защото там, където се е появил айфонът, а той е вече навсякъде, там пристига влиянието на технологично най-могъщата култура на завоеванието. Завоювани ли си гордите китайци от Стив Джоб? Прословутите магазини на Apple, целите в бяло, са препълнени и тук. Специално ходих да ги разгледам. И тук са с просторни маси, на които са последните модели, а край тях се усмихват гениите, които ви очакват, за да ви въведат в тайните на поредното чудо. Всички китайци без разлика на възраст и пол забиват нос в айфоните си по всяко време и на всяко място. Можете да наблюдавате тази гледка непрекъснато. Това е, което правят най-редовно и най-ревностно, когато не работят.

Стив Джобс дълго мисли и експериментира, докато реши, че неговите магазини ще са коренно различни от досегашната представа за магазин. Клинтън го попитал защо заводите на Apple са в Китай. На друго място не можах да намеря десет хиляди инженери, а процедурата по отварянето на производството бе по-бърза и по-малко бюрократична от американската, бил отговорът.

В Шанхай "Старбъкс кафе" е на всеки ъгъл, "Макдоналдс" е в метрото, в магазините присъстват всички световни марки... Скоро ще се появи и Дисниленд. Млади и стари шанхайци и шанхайки са обути в удобни американски дънки, но колко ли от тях не са ушити от самите китайци? Татуировките не са проникнали толкова масово. Видях красиво момиче с черна шапка, на чиято периферия пишеше "Ню Йорк". Този стил е голямо изключение. Една вечер в Зонгшон парк пък се изненадах от самотен млад танцьор, пълно копие на Майкъл Джексън. Танцуваше неговите ритми, а музиката минаваше през екрана на лаптопа му, усилвана от тонколоната край пейката. Наоколо петдесетина негови съграждани от различни поколения го зяпаха в захлас. На гърба на тениската му пишеше: "I am dancer NO monster!" Аз съм танцьор, а не чудовище! Те мълчаха и наблюдаваха любопитно. Още едно изключение, което има последователи само сред тийнейджърите. И те си имат свой кът на дансинга пред парка всяка вечер. Групата им не е голяма, но е факт.

Китайците са открили барута и хартията. От древни времена императорите са задължавали всяко селско семейство да отглежда и черничеви дървета, освен обработката на държавната земя. Така се появил Пътят на коприната. Шестотин години преди европейците създават часовника. Много преди Гутенберг откриват тайната за размножаване на текстове чрез печатане. Тяхната велика култура е белязана с най-дългата хилядолетна традиция в керамиката. При обработката на глината и създаването на първите сечива и съдове фактически възникват първите селища на цивилизацията им по поречието на големите реки.

Обратно на тристагодишната американска традиция, в Китай още от времето на първите династии притежаването на оръжие и разпространението му сред населението се забранява.

Предстои създаването на китайски Холивуд. Звучи ми малко като българки "Лувър". Видях истинския американски Холивуд в LA отблизо. Четох автобиографичната книга на Марлон Брандо "Песните на мама". Юнивърсъл Студио с откровения си кич не ме плени. Брандо отказва да се появява на червения килим след първия си "Оскар" и с недоумение пише: с какво актьорската професия е повече от другите, че да заливаме останалите с толкова самореклама? Тъй като знае нещата отвътре, открехва една тайна - Холивуд се управлява и притежава от хора, които са го превърнали в могъща индустрия за бързи и огромни печалби.

Холивуд вече не създава истинско изкуство. Брандо недоумява защо велики кинематографии като италианската "Чинечита" - отдавна фалирала, френската, английската са позволили нещастието "Холивуд" да залее света.

В същото време филмите на Стивън Спилбърг създадоха нови знаци в световния универсален език чрез най-касовите филми на всички времена - "Извънземното", поредицата за Индиана Джонс, поредицата за динозаврите, филма "Челюсти", с който започна успехът му. Последният му голям филм "Списъкът на Шиндлер", именно за него чак режисьорът получи "Оскар"-ите си, е за съдбата на събратята му евреи през последната голяма война.

Какво общо има това с Шанхай ли? Много, според мен. Голяма загадка е ще може ли модерната култура на либералния капитализъм да проникне в сърцето на китайския дракон. Езикът е първата бариера, дълбоките хилядолетни традиции са втората. Възможно ли е необузданият хедонизъм (словенският философ Славой Жижек го сравни по този признак с ислямския фундаментализъм в сп. "Шпигел"), да разклати китайския колос? С голям успех масовата американска култура проми мозъците навсякъде, където проникна. Тя къде ли не влезе неканена и набързо. Само в Китай все още вратата й не се отваря тъй лесно засега.

Знакът на Coca-Cola не се натрапва, същите метални кутии, със същия запазен цвят, но с надписи на китайски, с много дребен шрифт е отбелязан лицензът за производство и запазената марка.

Наскоро бях в Кърджали и да ви призная там за първи път от доста време прочетох толкова обществени надписи на български език. В този град е така заради турското културно влияние там и законът се прилага точно. Столицата ни и останалите градове са като необявени, но отдавна завладени англосаксонски провинции - всичко се кълчи на английски и дращи по фасади и витрини. Така избиваме комплекса си за малоценност. Като знам, че най-голямото ни изобретение е чушкопека, се чудех дали пък и китайците не избиват някакви свои комплекси с американските марки, които украсяват улиците им.

Шанхай изпревари Ню Йорк в икономиката и финансите, ала дали има самочувствието на културна метрополия? Опитите му за подражание могат да се тълкуват и като естествен стремеж към космополитност. И в Америка има вериги за китайска храна. Трийсет на сто от жителите на Сан Франциско са китайци. Много китайци учат в чужбина и само една част после се връщат обратно в страната си. Където и да останат обаче, каквито и граждани да са, те си остават китайци по име и произход.

Нещо много различно правят нашите българи в Лос Анжелис. Още не пристигнали и сменят имената на децата си с американски, за да не личало откъде са родители им, щяло да им пречи в училище, а и за намиране на работа. Защо на китайците не им пречи? Може би защото дори някой от тях и да се прекръсти, само като го видят, ще решат, че безспорно е Лу, а не Линкълн.

септември - октомври 2015, Шанхай

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2016, № 3 (196)

Из сборника с есета на Георги Гроздев "Свое и чуждо. Китайски разкази и загадки" (под печат).