Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИРУС ИЛИ ВЪЛК ОТ ПРЕДСВЕТОВЕТЕ?

Георги Гроздев

web

Достатъчно им беше щастието да бъдат винаги заедно.
Габриел Гарсия Маркес, "Любов по време на холера"

1.

Когато още можеше да се излиза в Борисовата градина или по-далеч - в Планината, си мислех на открито и обсъждах с приятели: Какво може да е вирусът, наричан "коронавирус" или "COVID-19"? В 1665 г. по време на чумата в Лондон мнозина се спасили в горите, макар там пък някои да загинали от глад.

 

2.

Вирусът разкрива все нови и нови страни от човешката ни природа, които сме забравили, не познаваме или потискаме съзнателно или несъзнателно. Ето, този вирус изненадващо ми напомни за Вълка от предсветовете в романа "Непотребния"1. Вълка, в който понякога се превръщат не само непотребните хора на духа, но и въобще човеците, ако все още не са забравили какви са. Вълка ни напомня за кръговрата и божествените неща, за които единствено си заслужавало да се пише, според древните гърци.

Този Вълк е непредвидим, той винаги ни е наблюдавал и, странно защо, ние, запътилите се към мол-а за тъй необходимата тоалетна хартия - световен феномен в пандемията, днес се чувстваме все по-виновни пред него. Той пикае в паниците ни, пали вършините под къщите ни, не прави разлика между съвестни и безсъвестни, между добри и лоши, между богати и бедни, между овластени и подчинени, а кара наред.

Той, владетелят на Царството на мъртвите, на който ние не обръщахме сериозно внимание, а сега от сутрин до вечер по целия свят само за него говорим. Той издава присъди и ги изпълнява без особено стеснение. Той се появява оттам, откъдето най-малко очакваме, от сигурното място на нашето високомерно и цивилизовано "его", което всичко знае и всичко може. Или от тъй сигурната и дълголетна традиция на древния човешки пазар в страната с непрекъсната 6000-годишна история, където, видях го с очите си, хапват кучета, змии, костенурки, бръмбари, а защо не прилепи и броненосци. Едва в началото на века там престанаха да се поздравяват с "Гладен ли си?", а не със "Здравей!" например. Ядем наред и се самоизяждаме редовно. Заразени от Вирус или Вълк, и скакалците в Африка се размножиха 8000 пъти над обикновеното. Така и те се вписаха в библейската картина, засега само на Африка, за мор, болести, глад, без да имат още акредитация на "Уолстрийт".

 

3.

Не е ли обречена цивилизацията ни, ако нейният път е само и единствено към мол-а? Дори ако това не е пътят към примитивния пазар в модерния град Ухан.

Вълка има безмълвен отговор, но защо много мислители и коментатори днес зализват този отговор. Защо сме забравили да мислим и говорим честно и с достойнство?

Преведената наскоро и на български книга "Катаклизъм. (Преломни моменти за държавите в криза)" на Джаред Даймънд подчертава честната преценка и самопреценка като първа и съдбовна стъпка. Признанието, че не е като друг път, че не можеш да намериш обяснение или причина, че не можеш да се справиш, че търсиш помощ.

Не мисли какво на теб ти липсва, а виж с какво можеш да помогнеш на другите, рече самотният папа на площада "Свети Петър", като наказан или като само-изолиран. Изпитанието на вярата не отминава и няма да отмине и православния ни висш клир. Едуаръд Гибън в "Залез и упадък на Римската империя" изтъква, че още от зората на църквата искрено вярващите, а не лицемерните божии слуги, са били голяма рядкост.

 

4.

Непотребния Боян е последовател на съществувалия преди хиляда години Боян Магьосника, първият поет, лечител, царски син, пренебрегнал властта. Той се превръщал в сърна, орел и във вълк, а в наше време изчезва в българското, а и не само българското, небитие. Той е схрускван от яките челюсти на късогледо, но вкусно, невиждано консуматорство. От човешкото ни високомерие пред Смъртта. Дали той ни изостави, или ние него?

Българските нестинарки казвали: "И смъртта е наша!" Ние не искаме да ни се напомня, че има и "наша смърт", не е оптимистично. Във Финландия още с раждането на детето му приготвяли и погребалния сандък на тавана. В Китай, когато на стареца или старицата им наближи времето, ги обличали да свикват с дрехите, с които ще бъде изпратени при "родените преди нас". Е, това може би е вече прекалено за нашите традиции.

В Америка, както е известно, жизненият дух е толкова силен, че сякаш хората, особено американките, не остаряват. За съжаление, Вълка от предсветовете вършее тези седмици и там, сред най-могъщите и непримиримите. Боян Непотребния се изненадва, че всичко написано се сбъдва, размислите и прозренията му за Вълка от изстрадани думи внезапно се превръщат във факти, в истини, незабелязвани и неподозирани от години, векове.

 

5.

Ние, човеците, винаги сме били изправени пред тайната на съществуването си, винаги сме пристъпвали над бездна, разстоянието до която е било само един миг. И винаги сме вярвали, че не тленното тяло, а безсмъртната ни душа ще ни спаси. Винаги сме търсели и жадували спасение. Спасение при Бог, спасение в идеологии, спасение в силен Вожд, спасение в Стомаха си, в Парите си, в Децата си, в Имотите си.

Направо е неприлично и недостойно да се появи такова нещо като Вируса или Вълка. Той смята за не много изискана претенцията ни именно нашите гъзове да затулят Слънцето. Не приема нашето лайно за най-скъпоценното нещо в Мирозданието. Кара ни да страдаме.

Първите трима по богатство в САЩ са богати колкото 130 милиона американци взети заедно, повече от една трета от населението там. Неравенството и в бедната България расте с геометрична прогресия. Корупцията е по-неуловим призрак и от коронавируса, за която въобще сме се отказали да търсим лечение. Вирусът засега вилнеел повече в белите квартали на Лос Анджелис, отколкото в онези на афроамериканците. В Москва милиардерите, появили се след гласността и перестройката, са повече, отколкото дори в Лондон. Те отдавна са в безопасните си резиденции. Там, както в Китай, не могат да погребат, да се разделят с мумиите на Ленин и Мао, а претендират да владеят света. Лекарят в Ухан, който предупредил един месец предварително за бедствието бил първо жертва на бюрокрацията и формализма, определения от официалното комюнике много по-късно, преди да стане жертва и на Вируса. Също като в "Непотребния", където психиатърката д-р Лина Бижева единствена се грижи за забравените от обществото болни. Нали преходът ни към капитализъм след 1990 подлуди всички! Защо, защо и тя е застигната от безмилостния Вълк?

 

6.

Изглежда се увличам в паралелите между фикцията и действителността. В романа на Даниел Дефо за чумата в Лондон - "Дневник на чумавата година", публикуван в 1722 г., всичко е много по-прегледно. Той е писал романа си по дневника на свой роднина за събитията от 1665 г. и е обективно обстоятелствен. Черната чума дошла пак от Китай с корабните плъхове и овършала континента. Тя е посрещната с изненада и нямо учудване. Човекът пак е бил безпомощен и невежа пред онова, което е покосявало цели семейства в един ден, пълнило е с трупове улиците на Лондон. Малцина намерили спасение в горите, но пък са умирали от глад. Селяните се пазели от заразата и не им давали храна. Мнозина не са го допускали и не са вярвали, докато не се случи с техен близък или със самите тях. И тогава е имало екземпляри, които са оцелели ей тъй, по волята на Бог или по волята на отговора на тяхната имунна система. След няколко века видях и в Швеция да зеленеят огромните поляни на масови гробове от онова време. Те са оградени с каменни огради, високи до коляно, покрити с мъх и лишеи. Като памет и предупреждение, но и като спомен за невинните погубени съдби от случайността. Когато човек се изправи срещу смъртта си, ако му е позволено да го осъзнае, няма как да я спре с молби, освен една: "Дано не днес!" И с медицина, разбира се! Но като няма лекарство... Пак същото познато невежество! "Кои сме ние?", "Защо сме тук?". Може би Вълка или Вируса е дошъл да чуе отговора ни отново.

9 април 2020 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Част от поредицата романи на Георги Гроздев, създадена от 2004 до 2020 г. - "Плячка", "Непотребния", "Ентропия" и подготвения за печат "Лабиринт". [обратно]

 

 

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2020, № 4 (245)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 15, 2020.