Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСМАНСКИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ РЕФОРМИ ПРЕЗ 1875 Г. И ВЪПРОСЪТ С НАЗНАЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРИ НА АДМИНИСТРАТИВНИ ДЛЪЖНОСТИ

Емил Инджов

web

През есента на 1875 г. Високата порта поема пореден курс към реформи, които включват промени в администрацията. Те са продиктувани, както от усложнената политическа обстановка на Балканите, вследствие на въстанието в Босна и Херцеговина и опитите за бунт в старозагорско, така и от корумпираността и нерешимостта на османската администрация да се справи с вътрешните проблеми. Като използват това положение, българите заявяват редица искания, свързани с намаляването на данъчната тежест, засилване на общинската автономия, право на служба в армията и равноправно използване на българския език, заедно с турския в администрацията. Наред с тези свои желания българите настояват за равнопоставеност с другите етнически елементи в Османската империя по отношение на заемането на държавни служби. Всички тези искания стават достояние на Високата порта посредством българския цариградски печат, където много точно се очертават проблемите и възможността за успех на подетата поредна реформа. "Никакво съмнение не може да има за това, пише вестник "Източно време", че царското правителство искренно желае подобрението в вещественно и гражданско отношение на своите поданици. Царските хатове в последно време и везирските заповеди не дават място за съмнение в тая искренност. Желанията, идеите и намеренията на правителството са тъй явни и тъй категорически, щото треба да бъде человек голям скептик, за да не признае голямото доброжелателство на това правителство и неговото искренно намерение да извърши това, което обещава и което са познае за необходимо в делото на преобразованията.

Но колкото по големо е уверението ни в добрите намерения на правителството; толкова по малка ни е надеждата за голема полза от прогласяваните рефолми, защото в днешните провинциални началства ние не видим хора, които да разберат намеренията на централното правителство и да обладават нужните качества за испълнение на царската воля и на държавните наредби. По необразование и по привичка тези началства знаят само едно: да водят публичните работи тъй, щото да бъде добре тем и на техните. За тях турский елемент е една каста, предопределена да господствува и никога да не помисли за работа от производително свойство. Според тях този елемент никога не може да са снижи до толкози, щото да са изравни с онези, които той счита за свои роби. На тези исключителни понятия основават външните началства своята практика, като управление, съдопроизводство и полиция. На тях пак основават сичките ни турски съседи своите отношения към християните. Тези понятия са тъй силно укоренени у турското население въобще, щото никакви заповеди от Цариград не са в състояние да го ослабят и да го направят по благоприятно към заповеданите реформи. Ето защо казваме, че малка ни е надеждата за полза от реформите.

За да има полза от полза от реформите и за да се обърнат те на извършено дело, потребно е едно коренно преобразование в понятията на турското население въобще, от една страна, и едно пълно изравнение по християните в областта на гражданството и на публичните служби (к.м., Е.И.), от друга, и трето, въвеждането в управлението и в съдилищата и на язика който са говори от по голямата част от християнските жители в областта. До дето публичните служби се намират в ръцете на управители и съдилища само от турците, то тогава сичките реформи ще си остават мъртва буква и ще имат делбата на танзимата и на хати-хумаюна, защото не е вероятно и правдоподобно, че турския елемент по областите, който не разбира нито от политика, нито от прогрес, ще съблече сам себе си от едно неограничено господство над християните, господство толкози полезно за този елемент. Не е вероятно, че правосъдието ще се водвори в областите само чрез добрата воля на турското население, на което са предава и управление, и правосъдие и полиция. Таквози самоотвержение не е възможно днес за нашите съседи по областите. - Да се отрекат от таквози господство не могат турците и по материални причини. Сичкия техен поминък е основан на господството и на отсъствието на правосъдие и реформи. Е, добре, последните могат ли да бъдат угодни на едно цяло население, което са отучило да работи и което чака поминъка си не само от достойнствата и способностите си, а от турчинството си? Явно е, че не. За да са помири с реформите, това население треба да са приготви чрез науката и да са принуди материално. На правителството лежи голема обязаност да са погрижи за умственото и просветното прераждане на турското население не само зарад успеха на предстоящите реформи, но и за доброто бъдеще на самото това население. Не е съдено да има дълъг живот онова общество, в което готованството заменува промишленото, търговското и работническото съсловие. Турското население по градищата чака поминъка си от разните служби, които му дава неговото турчинство. Селяните напущат селската си работа, за да се останат долу от сънародниците си в градищата. Около конаците са въртят с стотин и хиляди хора, които търсят служба и служба, за да са поминат, когато требаше да ги наказва за мъчна, но по производителна работа. За тези хора било би благодеяние, а за турский елемент едно прераждане, ако тий са научаваха и пращаха на своя работа. Тогава и реформите по лесно и по коренно щяха да са въвеждат, и турский елемент с нови сили щеше да се сдобие.

Това е по доброто средство за въсприемане на реформите от турците по областите, но то като са достига твърде полека, реформите треба да са наложат в много области чрез приемането на християни в публичните служби и чрез въвежданието на управлението на съдовищата на онзи християнски язик, който владее в областта и чрез поверението на тези христени изпълнението на новите узаконение (к.м., Е.И.). В такъв случай съпротивлението на турците ще намира по малко съчувствие у началствата и царската воля по нашироко ще може да са прилага на сякъде из държавата." (Източно 1875).

Тази статия не само подчертава необходимостта от привличане на българи в управлението и администрацията на империята, но и подчертава какъв е основният проблем това да се осъществи на практика. Това е, че "турският елемент" счита себе си за единствено достоен да заема публични служби и да управлява. Въпреки провежданите дотогава реформи противопоставянето между мюсюлмани и немюсюлмани е твърде силно. За първите християните си остават един производствен ресурс, който трябва да осигурява тяхното благоденствие, а те да управляват и консумират произведените блага. И точно в това се корени най-големият проблем за назначаването на българи в административните структури на управлението, а оттам и липсата на административен опит.

На 12 декември султанът обнародва своя ферман, с което провъзгласява промените, които възнамерява правителството да предприеме. В него намира място и въпросът за достъпа на християните до служби в администрацията. "Понеже обществените служби, пише там, са достъпни за всичките класове на поданиците Ми според тяхното достойнство и способност, потвърждавам да се приемат в тези служби немюсюлманите Мои поданици, които би са показвали, че имат честен характер и способност." (Напредък 1875). Друга промяна, която засяга българското представителство в администрацията, е свързана с въвеждането на изборност на членовете на административните съвети и съдилищата, в чиито състав трябва да влизат по равен брой турци и българи. Но тази равноправност е по-скоро фиктивна, защото за председател на съветите и съдилищата и в бъдеще винаги се избира турчин и това предопределя турското мнозинство в тези органи.

Обявените реформи предизвикват вълна от прошения за тяхното приложение от страна на българското население. Във всички тях неизменно присъства искането за назначаването на българи на всички нива в държавната администрация. Инициативата е подета от габровската община. Във връзка с обявените реформи местното население под влиянието на по-интелигентните жители свиква извънредно общоградско събрание на 30 декември 1875 г. На него е дискутиран въпросът за равноправното участие на християните и мюсюлманите в армията и държавното управление. Исканията са изложени в прошение до Великия Везир Махмуд Недим паша, което е изпратено в началото на януари 1876 г. (НА-БАН).Тази инициатива на габровци е последвана и от много други общини, които изпращат прошения с идентични искания. Дори затворниците, уличени в революционна дейност по повод старозагорските събития, формулират 15 точки за реформи, които отправят до одринския валия Хуршид паша и пловдивския мютесариф Тосун паша. С тях е запознат и пловдивският руски консул Найден Геров. Наред с исканията за признаване на българския език за официален, за намаление на данъците и за равноправно участие на българите в османската войска присъства и това за назначаването на "по-високи и по-долни чиновници от българите." В т. 8 е предвидено да се създаде една смесена комисия, която да контролира чиновниците няколко пъти през годината. По отношение на изборите и изборните длъжности в съветите е изразено искането "интихапите (изборите) да стават редовни т.е. да не се разнасят готови листове за кандидати в ихтияр меджлисите (старейски съвети) по градове и села, да ги назначава и избира властта, но народът сам да си ги избира, без да гледа на богатство и сродство, а на достойнство." (Илиев 1926: 160).

Високата порта, за да покаже, че стои зад реформите, в действителност прави някои назначения на българи на по-високи държавни постове. За това съобщава през февруари 1876 г. в. "Напредък": "Между другытя мярки, които тези денье императорското правителство зема за приложението на прогласенытя в Фермана реформы, ный виждамы и това, дято по някои места са нареждат вече и управители от християнскытя населения. Като оставямы на страна наименованието на някои лица... ный с радост са научавамы за наименованието на един наш сънародник като управител на един чист - български град. Той, извястныйт на мнозина от нашитя читатели Иорданчо ефенди (Бакалов) из Елена, един от представителите в народныйт българскый Събор по народно черковните ни работы в Цариград, и който е почетен преди време от цялото правителство с чин от втора степен, наименован е тыя дни каймакамин в Габрово. Като сърадувамы Н. Благородие Иорданча ефенди... ный храним благата надежда че той с поведението си ще са постарае и доверието на правителството да оправдае и нуждытя на населението да удовлетвори. Нека приложим при това, че по този начин може най лесно да ся ряши една от точкытя изисканы в прошението от Габрово до Н. В. Великыя везир, именно официалностьта на българскый язык" (Напредък 1876).

Но независимо от всичко това предприетите реформи не дават очакваните, от страна на българите, резултати. Те отново не намират своето достойно представителство в управлението и администрацията, която продължава да е доминирана на всички нива от турците. Дори на тези постове, на които се назначават българи, техният подбор е направен стриктно и съобразно предаността им към властта. По подобен манипулативен начин са проведени и изборите за административните и съдебните съвети. Срещу цялата тази пародия, която цели да заблуди външния свят и правителствата на Великите сили, че Османската империя се реформира и осигурява възможност на всички свои поданици да участват в управлението особено остро реагира българската революционна преса. "Общинските съвети, пише Хр. Ботев, се съставиха от най-развалените личности, от кръвопийците на народът, полицията си промениха само фесовете, за да могат по-сполучливо да дирят "комета" (а комета е секи колко-годе развит българин); и каймаками - о, боже, каймаками се избраха изродите на светът, гюбрето на българският народ; каймаками, на които животът е занятиен с най-низките и най-гнуснавите дела, и които отдавна би трябало да висят на позорния стълб на бесилото. Какво добро искате от подобни личности, каквито са различните хаджи Юрдановци, Златевци (Петър Златев - б.а., Е.И.), Чорапчиевци (Иван Чорапчиев - б.а., Е.И.) и множество други възпитаници на турския разврат. Днес се назначи хаджи Юрданчо за каймакамин в Габрово, а после два деня дойде в Русчук да търси своят любовник и да покаже на русчуклии, че като каймакамин той има право да държи вече олани официално." (Ботев 1979: 343).

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Ботев 1979: Ботев, Хр. Събрани съчинения. Том 2. София, 1979.

Източно 1875: Източно време, бр. 39 от 8 ноември 1875.

Илиев 1926: Илиев, Ат. Спомени. София, 1926.

Напредък 1875: Напредък, бр. 71 от 6 декември 1875.

Напредък 1876: Напредък, бр. 82 от 21 февруари 1876.

НА-БАН: Научен архив на Българска академия на науките, ф. 62, а.е .9, л. 1.

 

 

© Емил Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2010, № 7 (128)