Даниела Михалева

web

десет Марина слиза по стълбите асансьорът никога не работи мисли за новия мъж на сестра си стар стар стар

дъждът се е усилил притичва до спирката опира гръб в хладния навес добре че има косата си капките я гъделичкат затваря очи

джипът белите зъби на войника такова хубаво момиче да стои само на дъжда ние сме точни момчета точни тоя е по-зле и от мен много ви благодаря наистина но ще си изчакам автобуса... въпросът е принципен

момчето говори ли говори шофьорът рус и топчест не я поглежда изважда банкнота подава я на момчето Марина чува думата такси лицето й се отпуска тя разбира се не взема парите три пъти повече от необходимото благодари

слизаш и чакаш с нея на връщане от бензиностанцията те вземам аа стига бе да стоя на дъжда момчето потъва в седалката Марина се смее момчето пак я увещава да я закарат

автобусът русият докосва слепоочието си с изпънати пръсти

Марина знае че утре ще разкаже всичко на приятелките си съжалява за всички разкази

взира се след джипа докато автобусът не отваря врати качва се

сестра й се отдръпва от прозореца

© Даниела Михалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2009, № 8 (117)