Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКАЗ

Даниела Михалева

web

десет Марина слиза по стълбите асансьорът никога не работи мисли за новия мъж на сестра си стар стар стар

дъждът се е усилил притичва до спирката опира гръб в хладния навес добре че има косата си капките я гъделичкат затваря очи

джипът белите зъби на войника такова хубаво момиче да стои само на дъжда ние сме точни момчета точни тоя е по-зле и от мен много ви благодаря наистина но ще си изчакам автобуса... въпросът е принципен

момчето говори ли говори шофьорът рус и топчест не я поглежда изважда банкнота подава я на момчето Марина чува думата такси лицето й се отпуска тя разбира се не взема парите три пъти повече от необходимото благодари

слизаш и чакаш с нея на връщане от бензиностанцията те вземам аа стига бе да стоя на дъжда момчето потъва в седалката Марина се смее момчето пак я увещава да я закарат

автобусът русият докосва слепоочието си с изпънати пръсти

Марина знае че утре ще разкаже всичко на приятелките си съжалява за всички разкази

взира се след джипа докато автобусът не отваря врати качва се

сестра й се отдръпва от прозореца

 

 

© Даниела Михалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2009, № 8 (117)