Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ходи изправена.
На шията си носи само кръст.
Ноктите й - до дъно изрязани,
а на дъното - пак пръст.
Познава своята градина
от внуците си по-добре.
Никога не говори за смърт,
както някога - за мъже.
В чаршафите й, сякаш тъкани вчера
на стана, цяла стая заел,
съседите знаят, че няма да я намерят.
При нея пращат децата си за сол и пипер.
Веднъж в годината пали във църква,
на гробищата - на ден веднъж.
Все още намира в къщата
цигари, скрити от вечния мъж.
© Даниела Михалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2014, № 5 (174)
|