Доника Георгиева

web | Културно наследство...

Както е отбелязано в т. 3.3., осъзнаването на културните маршрути като част от културното наследство е резултат от еволюцията на представите за културното наследство. През последните петнадесет години (1993-2008) международни и национални организации предприемат активни действия за развитието на идеята за стойностите на културните маршрути. В посочените международни документи (Оперативни насоки за прилагане на Конвенцията на Световно наследство, ЮНЕСКО; Харта за културни маршрути на ИКОМОС; Резолюция CM/Res (2007)12 за културни маршрути на Съвета на Европа) общото разбиране се базира на виждането, че движението по протежение на даден път води до обмен на идеи, знания, ценности и стимулира диалога между региони, култури и религии. Това от своя страна допринася за обогатяване на материалните и нематериални ценности - елементи на културния маршрут. Така постепенно се формира идеята, че културният маршрут е цялостна система - интеграционно поле, което включва различни аспекти на широкото съвременно понятие културно наследство.

Посочените преди това множество изследвания, разработки и проекти, свързани с културните маршрути се фокусират основно върху тяхното глобално влияние и развитие на трансконтинентално, континентално и национално/регионално нива. Проблематиката на културните маршрути на най-ниското териториално ниво - селищното и по-специално - в рамките на историческия град все още не е проучвана и разработвана. Тя е непосредствено свързана с еволюцията в разбиранията за историческия град. Темата за културните маршрути в историческия град е особено актуална и за България, като се имат предвид богатите културни ценности на българските селища, процесите на деструкция, които се наблюдават в тях и възможностите им за устойчив културен туризъм - в смисъла на целите на настоящото проучване. С тези основания се преценява, че интеграционните стойности на културните маршрути в историческия град са актуален обект на изследване.

Културният маршрут в историческия град

Историческият град е материален израз на многообразието от общества, допринесли за специфичния му облик днес - комплексна ценност, съчетаваща материални и нематериални следи. Това е смисълът, заложен в понятието в Хартата за опазване на исторически градове и урбанизирани зони (Вашингтон, 1987, ИКОМОС). В документа се описват основните структурни стойности на историческия град, подлежащи на опазване:

• градска улично-квартална структура - т.е. взаимоотношенията между уличната мрежа и кварталите, които тя оформя;

• взаимоотношенията между застроени, озеленени и открити пространства;

• архитектурата на града - т.е. взаимоотношенията между външния изглед, интериора и ектериора на сградите, дефинирани от мащаба, размера, стила, конструкцията, материалите, цветовете и украсата;

• взаимоотношенията между града и заобикалящата го среда;

• различните функции, придобити от историческия град в процеса на неговото развитие.

Изброените стойности обхващат основно взаимоотношенията между материалните ценности. В светлината на разширеното понятие за културно наследство днес, към стойностите на историческия град следва да се добавят и ценности, изявяващи нематериалния аспект на живота в града:

1. Креативни пространства (Troger, Saunier 2001: 16) - градски пространства, интегриращи наследената среда и културния живот. Терминът е използван в град Лион, Франция, за да дефинира градски пространства, обособени като културни средища. Те, наред със специфичната си архитектурна рамка, са традиционни носители и генератори на живата градска култура, на най-съвременните форми на изкуство. Така създават уникална атмосфера, която допринася за непрекъснатата жизненост на историческия град.

2. Градски легенди и предания.

3. Градски традиции, чиито носители са жителите на историческия град, които поддържат неговия пулс. Хората са носители на специфична градска памет, които гарантират нейната приемственост.

В този смисъл, историческия град не е просто съвкупност от ценности. Неговите културни качества се базират на сложните взаимоотношения между стуктурните му стойности и нематериалните му ценности. Част от тези взаимоотношения са свързани с формирането и развитието на традиционни направления в историческия град. Това са културните маршрути в града, които систематизират връзките между градските ценности. Те са една все още непроучена сфера.

Културният маршрут в историческия град е комплексна ценност, чиито проучване и опазване, следва да бъдат поставени в контекста на сегашното и бъдещо развитие на града. Той отразява взаимоотношенията между стойности на историческия град, които изискват съвременни форми за идентифициране и устройствена защита. От своя страна тези форми трябва адекватно да отговорят на структурата и йерархията в рамките на културния маршрут, както и на процесите на изменение на урбанизираните структури.

Същност на културния маршрут в историческия град. Определение

По своето съдържание, културният маршрут в историческия град кореспондира напълно и не противоречи на разбиранията за този вид ценност на по-високо териториално ниво, както е синтезирано в т. 3.3. Но в допълнение селищният културен маршрут включва и специфичен потенциал, който го отличава от културните маршрути на по-високо териториално ниво.

На първо място, културните маршрути в историческия град се обуславят от една висока концентрация на материалните и нематериалните следи. В допълнение в някои исторически градове се наблюдава и сложна стратификация на тези следи (например Пловдив, София, Варна). Така, комплексната стойност на културния маршрут в историческия град се формира във времето от разнообразни културни влияния в рамките на една относително малка площ.

На второ място, културните маршрути в историческия град са под влиянието на една по-голяма динамичност на историческите процеси. Историческите градове са привличали и привличат и до днес повече хора. Така, те се превръщат в средища, в които се струпват разнообразни културни влияния. Взаимоотношенията между тези влияния се пречупват през мирогледа на локалната идентичност и се "нагаждат" към спецификата на мястото. В този смисъл, за разлика от малките селища и извънградските територии, условията на живот в голяма част от по-големите исторически градове се променят сравнително по-бързо. Това се забелязва при градове - центрове от национално или местно значение, и при градове със стратегическо местоположение на важни комуникационни артерии. Съвсем естесвено, настъпващите промени се отразяват в материалните и нематериалните ценности в града. По този начин с един непрекъснат процес на изменения се "ражда" и се развива културният маршрут в историческия град - той е "жив" елемент на градската среда.

На трето място, културните маршрути в историческия град са в неделима връзка с културните пътища на по-високите териториални нива, разгледани в т. 3.3. на настоящия научен продукт. Именно тези големи културни пътища са каналите, по които нови култури проникват в града.

На четвърто място, културните маршрути в историческия град са по-лесно обозрими. Въпреки силната концентрация на ценности, които са наситени с променливи взаимоотношения помежду си, културните маршрути в града са с по-малък мащаб, за разлика от по-високо локално, национално, регионално, континентално или интерконтинентално нива. Това дава възможност те да се изявят като средство за перманентно повишаване на чуствителността на населението на историческия град към разнообразните аспекти на културното наследство.

На пето място, културният маршрут в историческия град, в качеството си на комплексна ценност, създава условия за провеждане на интегрални форми за управление, за устройствена политика и за устойчиво развитие на градския културен туризъм.

На основата на досегашната международна и национална теория и практика се формулира следното определение на автора за същността и съдържанието на понятието културен маршрут в историческия град - формираща се от непрекъснат процес на културен обмен комплексна система от силно концентрирани материални и нематериални, културни и природни ценности, организирани във взаимоотношения помежду си около традиционно направление на движение.

Структура и съдържание на културния маршрут в историческия град

Традиционно направление на културния маршрут. Това е ключов елемент на културния маршрут и представлява естествено установена в хода на времето характерна посока за движение, по която традиционно протичат културните процеси в историческия град. В структурата на много български градове откриваме традиционни направления. По своята същност, те са естествено установени в хода на времето проводници на културни влияния. В процеса на развитие на града тези направления се проявяват като една от най-устойчивите му характеристики. Примери за традиционни исторически направления в града са улиците и инженерните съоръжения като мостове и виадукти - елементи, които предполагат обмен на хора, стоки, знания и др.

В структурата на София, например, и до днес (не само на археологическото, но и на съвременното ниво) ясно е обособено направлението изток-запад. В рамките на Антична Сердика това е декуманус максимус. Извън рамките на града направлението продължава в рамките на т.нар. Via Militaris (Военният път), от Виндобона (днес Виена, Австрия) до Константинопол (днес Истанбул, Турция). Автентични следи от римската улица откриваме днес в резервата "Сердика-Средец". По това направление през вековете проникват влияния от запад (римска култура, европейски влияния от началото на 20. в.) и от изток (ислямска култура), които дават отражение върху облика и живота на историческия град. В структурата на София днес това е направлението на бул. "Княз Александър Дондуков", а в европейски мащаб - паневропейски транспортен коридор 10, клон В и С, и транспортен коридор 4. От времето на Римската империя София е съхранила и още едно традиционно направление - север-юг. Някога кардо максимус, днес това са бул. "Княгиня Мария Луиза" и бул. "Витоша" (фиг. 1).

Фиг. 1. Традиционно направление изток-запад в структурата на съвременна София
© Фотография: Google Earth

Във връзка с традиционното си направление културният маршрут в историческия град притежава следните ключови характеристики (фиг. 2):

Фиг. 2. Характеристики на традиционното направление на културния маршрут в историческия град
© Схема: ст. ас. арх. Д. Георгиева

1. Историческа еволюция на традиционното направление на културния маршрут. Традиционното направление най-често се асоциира с уличната мрежа в историческия град. В процеса на развитието на града, тя променя своя външен облик под влиянието на разнообразни социални, икономически и културни фактори. Промяната на средствата за транспорт и на формите за придвижване също оказват своето влияние в историческата еволюция на уличната мрежа. Да се върнем отново на примера с град София. След бомбардировките през Втората световна война започва масирано преустрояване на централната градска част - на мястото на гъсто застроените с улички са издигнати представителни правителствени сгради. Мащабът на пространството се променя, София губи част от уличната си структура. Въпреки физическото изменение на улиците, традиционните направления изток-запад и север-юг се запазват.

2. Трасе на културния маршрут в историческия град. Под трасе на културния маршрут се разбират точните териториални параметри и физически елементи в рамките на традиционното му направление. Трасето на културния маршрут може да бъде и цяла система от улици, различни по своята широчина, дължина и пропорции на пространствата. По протежението на тези улици често са запазени участъци с автентична настилка от даден ключов исторически период. На археологическо ниво в пешеходния подлез между Президентството и Министерски съвет в София можем да минем по оригиналната настилка на декуманус максимус - каменни плочи от ІV век. В същия участък, но на съвременно ниво стъпваме върху прочутите жълти павета на столицата - специално произведени и внесени от Австро-Унгария в началото на ХХ в.

Ключови материални и нематериални културни ценности на културния маршрут. Това са онези разнообразни културни следи, пряко повлияни от протичащите по културния маршрут процеси. Те са "живите" носители на свидетелства за културния обмен по неговото протежение (фиг. 3):

1. Ценности на материалното културно наследство - физически културно-исторически следи, които са се формирали исторически във връзка с културния маршрут в историческия град.

2. Ценности на нематериалното културно наследство - неосезаеми следи, закодирали в себе си процесите на обмен и диалог. По същество, това са именно онези невидимите понякога с просто око ценности, които в най-голяма степен представят жизнеността на културния маршрут до днес. Ето защо, към тях се причисляват и живата градска култура и съвременните изражения на изкуството.

3. Градски пейзажи - обозрими от човека зони с характерен външен вид. В светлината на Европейската конвенция за пейзажа (Флоренция, 2000) на Съвета на Европа, пейзажът е хомогенна зона, която се възприема от човека като ценна. Културната му стойност е резултат от "действията и взаимоотношенията между човека и природата, съвместно или поотделно". В този смисъл, градските пейзажи - природни, урбанистични или смесени - в качеството им на цялостни характерни градски зони могат да отразяват културен обмен, протичащ по културния маршрут в историческия град.

Взаимоотношения между ключовите ценности на културния маршрут (фиг. 3). Ценностните качества на културния маршрут се дължат в голяма степен на взаимоотношенията между отделните му елементи. Традиционното направление играе ролята на обединяващ гръбнак на тези връзки в пространството и във времето.

Пространствен контекст на културния маршрут (фиг. 4). Това е определена територия по протежението на културния маршрут, в чийто конкретен обхват се ситуират материалните и нематериални културни ценности на маршрута и се простират взаимоотношенията между тях. Пространственият контекст не е пряко лимитиран от конкретните материални ценности, формиращи трасето на маршрута. Той може далеч да надхвърли непосредствено прилежащата среда на културния маршрут. За пример, отново можем да си послужим със София. Движейки се по бул. "Витоша" в посока към НДК, основен пространствен репер е планината Витоша, издигаща се мощно зад силуета на градските покриви. Това е един характерен градски пейзаж, който въпреки физическата отделеченост на планината, може да бъде възприет само от това място. В този смисъл, Витоша е част от пространствения контекст по традиционното направление север-юг.

Тема на културния маршрут. Понякога културният маршрут носи в себе си закодирана историческа характеристика във връзка с някаква тема. Обикновено темата е свързана с функционалната обусловеност на маршрута, която се е запазила през различните периоди от развитието на историческия град. Например редица улици в централната част на София са запазили своя търговски характер от началото на ХХ век до днес - бул."Княгиня Мария Луиза", ул. "Алабин", ул. "Пиротска". Друг пример е традиционното религиозно литийно шествие в Асеновград, което се провежда всяка година на Преполовение (25-тия ден след Великден). Традицията води своето начало от края на ХІХ век. Поклонниците изнасят икона от църквата "Св. Богородица-Благовещение (Рибната)" и преминават през целия град, за да достигнат до църквата "Св. Георги Метошки", откъдето поемат по стария римски път към Асеновата крепост и Бачковския манастир.

Жизненост на културния маршрут. Процесите на културен обмен по протежение на културния маршрут не са фактор, който се появява инцидентно във времето, след което отмира. Културните взаимодействия, обменът и диалогът между различни фактори в историческия град продължават.

Това съвсем естествено дава своето отражение върху останалите елементи на културния маршрут, а оттам и върху цялостната му структура. В този смисъл под жизненост на културния маршрут се разбира способността му да акумулира и отразява логиката на културните натрупвания, като се адаптира към съвременните темпове на града.

Цялостната структура и съдържанието на културния маршрут в историческия град се определят от взаимодействията на изброените елементи в рамките на една комплексна система. В този смисъл е предложен графичен модел, илюстриращ тази структура (фиг. 5).

Фиг. 5. Графичен модел на културен маршрут в историческия град
© Схема: ст. ас. арх. Д. Георгиева

Интеграционни стойности на културния маршрут в историческия град

Както бе посочено, културният маршрут в историческия град организира в една комплексна система разнообразни културни ценности - материални и нематериални, времеви и пространствени, функционални и тематични, променящи се и относително непроменящи се, природни и антропогенни. В този смисъл, той може да бъде разглеждан като едно интеграционно поле, което има способността да съчетава разнообразни стойности на историческия град в единна система. Интеграционните стойности на културния маршрут се изразяват в редица взаимоотношения.

Взаимоотношения между исторически пластове. Културният маршрут интегрира ценности от различни периоди на развитието на историческия град. И нещо повече - в качеството си на жизнена културна ценност - той може да разкрие логиката на историческите процеси и тяхното натрупване и отражение в съвременния облик на града.

По протежение на културния маршрут "Венцел" в Люксембург (фиг. 6) се разкрива еволюцията на фортификационната система на града.

Фиг. 6. Културен маршрут "Венцел", Люксембург
© Схема: Национална служба за забележителни места и паметници на Великото Херцогство Люксембург

Зараждането на града започва през 963 година, когато граф Зигфрид придобива оголената скала на "Bock" (1) - на това място днес си съжителстват три строителни периода на средновековния замък. Развитието на града провокира изграждането на крепостните стени от ХІІ-ХVІІ в. (6), които с усъвършенстването на оръдията и под влиянието на множество нашествия биват трансформирани през годините според изискванията на новите техники за укрепване и отбрана. През ХVІІ в. се допълват от сградите на военните казарми на платото Дю Рам - дело на френския военен инженер Вобан. Този ансамбъл е доказателство за влиянието на гарнизона върху урбанизирането на града и живота на обитателите му. От времето на френската окупация на града са бастионите и други военни казарми на платото Сен Еспри (15), чиято архитектура свидетелства за нови строителни техники за отбрана във връзка с въвеждането на тежките огнестрелни оръжия. Мястото е акумулирало исторически пластове от зараждането на града до днес. Културният маршрут интегрира тези пластове в единна система и изявява логиката на разнообразни културните влияния, "нагодени" към спецификата на мястото.

Така, във взаимоотношенията между историческите пластове, във времето и в пространството се "ражда" нова уникална ценност, организирана около културния маршрут в града.

Взаимоотношения между материални и нематериални ценности. Културният маршрут в историческия град е носител на взаимовлияещи си материални и нематериални ценности. Връзките между тях са обусловени от културните влияния, които протичат по направлението на маршрута.

Например в архитектурата на сградите по протежение на панорамния път наречен Corniche (фиг. 7) в Люксембург - част от културния маршрут "Венцел" - се изязяват влияния от строителните техники при изграждането на отбранителни съоръжения.

Фиг. 7. Пътят Corniche, Люксембург
© Фотография: ст. ас. арх. Д. Георгиева

Сградите са с малки прозорци, без еркери и открити пространства. Целият фронт е сякаш продължение на крепостната стена.

Често във взаимоотношенията между материалните и нематериалните ценности се "раждат" ключови места в рамките на културния маршрут. Това са интегрални пространства, в които се откриват концентрирани връзки между ценностите, които се акумулират в течение на времето.

Пример за подобно пространство е мястото на абатство Ноймюнстер (също по протежение на културния маршрут "Венцел" в Люксембург). Историята му започва като манастирска страноприемница с параклис през ХІІ в. към абатство Мюнстер. По-късно на същото място е изградено нова манастирска обител - Ноймюнстер. През ІХ в. мястото е използвано за военна болница на прусите и за затвор. В течение на годините в качеството си на духовен подслон абатството акумулира разнообразни влияния и се оформя като културно средище в сърцето на Люксембург. И до днес абатство Ноймюнстер разкрива неразривните връзки между материалните и нематериалните ценности. То е културният център на града - място за диалог между различни култури, място за срещи, конференции, изложби, съвременни изражения на изкуството и др.

Взаимоотношения между природни и антропогенни елементи. Културният маршрут прави обозрима връзката между природните фактори в историческия град и намесата на човека в тях. Самото формиране на традиционното направление на маршрута в града е в пряка връзка с топографските дадености на мястото. Виещите се като серпентини улици по протежение на културния маршрут "Венцел" например, са повлияни от почти отвесните склонове на платата около долината на река Алзет.

Взаимоотношения между подземни и надземни ценности. В качеството си на коплексна ценност, проследяваща логиката на историческите процеси в историческия град, културният маршрут интегрира по своето протежение подземни и надземни ценности. Такива взаимовръзки откриваме в градове с богата вертикална стратификация на историческите пластове. Подземният свят на Люксембург, например крие 23-километрова мрежа от каземати, част от които разкрива културния маршрут "Венцел". Друг пример е традиционното направление изток-запад в централната градска част на София, което интегрира подземните ценности на римска Сердика и надземните - от средата на ХХ век. Подобни взаимоотношения разкрива и ул. "Княз Александър І" в Пловдив - традиционно направление в града. На археологическо ниво по протежение на днешната оживена търговска улица, рамкирана от следосвобожденски структури, откриваме руините на античния римски стадион.

Взаимоотношения между функционалните подсистеми в града. В светлината на съвременните разбирания за живота на историческия град културният маршрут играе ролята на ценност, интегрираща различни фунционални подсистеми. По неговото протежение се разкриват взаимоотношенията между подсистема "Културно-историческо наследство" (материалните и нематериални ценности), подсистема "Комуникация и транспорт" (традиционно направление, улична мрежа) и подсистема "Зелена система и отдих" (природни градски пейзажи). Във връзка с функциите на сградите и пространствата по маршрута, в неговите рамки си взаимодействат и подсистемите "Обитаване", "Труд", "Социална инфраструктура", "Бизнес инфраструктура" и "Инженерна инфраструктура".

В този смисъл, културният маршрут може да се разглежда като комплексна система в рамките на историческия град, която да служи като основа за провеждане на интегрални форми за управление и устройствена политика. Културният маршрут "Венцел" се "ражда" като част от една интегрална политика за защита и остойностяване на наследството в Люксембург, предприета от Националната служба за забележителни места и паметници на Великото Херцогство. В качеството си на цялостна програма, той е пример за ефективното взаимодействие между функционалните подсистеми в града. Това от своя страна подпомага единно местно управление на ценностите в рамките на маршрута.

Взаимоотношения между културно наследство и туризъм. Културният маршрут намира своето значение и алтернатива за използване в рамките на градския културен туризъм. В този смисъл той изявява своите интеграционни стойности и във връзките между наследството и туризма. За да бъде това ефективно, културният маршрут в историческия град следва да се дефинира като цялостен културно-туристически продукт (виж т. 3.3.).

От гледна точка на един многопластов и пълноценен туризъм, на първо място, следва да се проучат възможностите за дефиниране на мрежа от културни маршрути в историческия град. В големите градове могат да се открият и идентифицират повече от един културни маршрути. Интегрирането им в единна мрежа от културно-туристически продукти създава възможности за най-пълно разкриване и изява на разнообразието от културни ценности.

За всеки културен маршрут в качеството му на интегрален културно-туристически продукт се дефинират:

• тема и смислова характеристика на маршрута в пряка връзка с културната стойност на маршрута;

• допълващи елементи (материални и нематериални ценности), които биха допринесли за обогатяване на продукта;

• публични инфраструктури за целите на културния туризъм - например музеи, туристически обекти, средства за придвижване на посетителите, информационна система и др.;

• териториална структура на маршрута;

• йерархична структура на маршрута във връзка с изявата на приоритетни направления и теми;

• културен календар по протежение на маршрута.

За да бъде кулурният маршрут в историческия град продаваем културно-туристически продукт, следва да се определи неговият имидж, да бъде представена неговата комплексна същност на публиката, да бъде популяризиран.

Взаимоотношения между опазване и развитие. Идеята за комплексен подход, при който дейностите по опазване и развитие в историческия град са в непрекъснат диалог, е заложена в редица международни документи, най-ключовите от които са: Препоръка на ЮНЕСКО относно защитата и съвременната роля на историческите зони (Найроби-Варшава, 1976), Харта за опазване на исторически градове и урбанизирани зони (Вашингтон, 1987, ИКОМОС). Хартата на ИКОМОС си поставя за цел да подпомогне ефективните взаимоотношения между опазването на наследените ценности и развитието на града. Документът прокламира, че "не трябва да се възпрепятства въвеждането на съвременни елементи в хармонично съчетание с околната среда, тъй като подобни черти могат да допринесат за обогатяване на дадена зона."

В качеството си на жизнена и променяща се ценност културният маршрут в историческия град в голяма степен отразява именно взаимоотношенията между опазване и развитие. Това се дължи на способността му да изявява непрекъснатия диалог между историческите пластове в града, на неделимата му връзка с културните пътища на по-високо териториално ниво и на характера му на носител на културен обмен. Може да се каже, че естествената еволюция на културния маршрут в историческия град почива именно на връзките между "заварените" ценности и "новите" влияния. Ето защо, той не бива да се разглежда като статичен музеен екпонат. Очертава се необходимостта от интегрален териториален подход към културния маршрут в историческия град, който, от една страна, да подпомага изявата на пълния му потенциал, а от друга - да не възпрепятства неговото развитие.

Взаимоотношения между културно наследство и образование. Културните маршрути в историческия град играят интеграционна роля и по отношение на връзките между културното наследство и образованието. Като специфичен вид културно наследство те обхващат развитието на града в цялото му разнообразие и така създават по-ясна картина за връзката между историческите процеси и тяхното отражение върху градските ценности. В този смисъл културният маршрут в историческия град предлага едно предизвикателство. От една страта, той предлага възможност за обогатяване на знанията. От друга - богатството от взаимоотношения, които маршрутът разкрива, стимулират съзнанието към един индивидуален прочит на културните ценности. Така културният маршрут създава база за раждане на нови идеи и за оформяне на свеж поглед към заобикалящата среда, което е и цел на образованието днес.

Културните маршрути "Венцел" и "Вобан" в Люксембург илюстрират тези взаимоотношения. При проведено статистическо проучване (Savin 2000: 65) за значението им за града, посетителите коментират като положителни аспекти: възприемането на еволюцията на мястото, дискретното преплитане на историята и представянето на мястото чрез историческа информация. Оказва се, че "урокът по история" по протежение на културния маршрут пробужда интереса към културното наследство и историческата стратификация на града.

Роля на информационните технологии

В началото на ХХІ в. полето за приложение на съвременните информационните технологии е практически неограничено. Съвсем естествено през последните години нараства и тяхната роля в областта на проучването и опазването на културното наследство. По отношение на културните маршрути също съществува опит при използването на съвременни технологии.

През 1999 г. по инициатива на Българският национален комитет на ИКОМОС (БНК на ИКОМОС) са изработени карти на националните културни маршрути (Проект 1999), които стъпват на базата на GIS системите. През 2000 г. отново под ръководството на БНК на ИКОМОС и в сътрудничеството на експерти от всички страни на Югоизточна Европа са изготвени подобни карти за културните пътища на региона (Проект 2000). Събраната информация за културни и природни ценности (на чиято база са изявени културните пътища) е интегрирана в електронна база от данни на GIS система - програма ArcView - ESRI, version 3.2. Крайната цел на създателите е постигане на оптимална четливост на визуалната информация (карти с местоположението на ценностите) и в същото време осигуряване на лесни и удобни връзки с текстове от база от данни (чрез избор на определен обект с мишката или чрез използване на изцяло текстови данни). Самата структура на данните за обектите включва: териториален код, име, местоположение, тема, типология, период на датировка, юридически статут и допълнителна информация. И двете начинания са иновативни за времето си и като концепция са актуални и до днес.

През 2001 г. Научният комитет за културни маршрути на ИКОМОС публикува официален документ за идентифициране на културни маршрути (CHC/ICCR 2001). По същество той представлява систематизиран формуляр във формат Microsoft Word. В него последователно се описват в текст различни аспекти на културните маршрути, прилагат се карти, библиография и фотографии. В отделен документ (Документ за общ юридически и административен опис на културния маршрут) се описват последователно основните материални културни следи по протежение на културния маршрут. Важно е да се подчертае, че тези документи са изготвени с цел унифицирано описване на информация за културни маршрути с наднационален териториален обхват и значение и може би това е причината да се предлага методика за структуриране на данните, достъпна за повече специалисти от различни държави в цял свят.

И при двата представени примера аспектът за ролята и възможностите за използването на съвременните информационни технологии при проучването и опазването на културните маршрути на най-ниското териториално ниво - в историческия град - не е третиран.

Информационни технологии при проучването на културния маршрут в историческия град

На локално градско ниво през 2003 г. е разработена цифрова база от данни за културното наследство на град Пловдив (Проект 2003)¹, а през 2004 г. за община Асеновград (Проект 2004)² (включително град Асеновград, село Бачково и района на Бачковски манастир и село Косово). Използвани са възможностите на програмата AutoCAD за създаване на база от данни (чрез т.нар. блокове с атрибути - Block Reference), връзката й с Microsoft Excel и възможността за поддържане на Hyperlink. Методологията на съставяне на тези бази от данни включва: точното локализиране на културно-исторически и природни ценности в графична част (единични обекти и територии) и определена информация (например име, адрес, собственост, статут, исторически период и др.), съдържаща се в атрибутите към всеки обект или територия. По този начин се обвързва местоположението на ценностите с определен набор от текстови данни за тях в единен файл. В допълнение е възможна директна връзка на така създадената в AutoCAD база от данни с Microsoft Excel. Тя се осъществява чрез специален програмен файл, поддържан от програмата AutoCAD (ExtrAttr.xls). Това позволява, извеждането на цялата текстова информация в табличен вид в Microsoft Excel формат. Въпреки че така изготвените бази от данни позволяват промяна и периодична актуализация на данните (както на графичните, така и на текстовите), те не са достатъчно гъвкави и имат ограничения по отношение на типа информация (само векторна графична и текстова) и на връзките между отделни обекти и/или територии.

Като се имат предвид същността, структурата и съдържанието на културните маршрути в историческия град, за тяхното проучване би следвало да се търси приложението на съвременни информационни технологии, които да отговарят на следните критерии:

1. Да предлагат достатъчна гъвкавост и оперативност по отношение на идентификацията на ценностите на културните маршрути в историческия град, особено в контекста на съвременните условия на бързо развиващи се селища.

2. Да дават възможност за отразяване на важни аспекти от съдържанието на културните маршрути в историческия град:

   • аспектът време, с чиято помощ се отразяват всички процеси, повлияли при формирането на културния маршрут като ценност;

   • жизнеността на този вид наследство особено когато става дума за бързо развиващи се исторически градове;

   • разнообразието от възможни типове данни, които се събират при проучването - текстове, снимки, карти, филми, звуци и т.н. - със съответните взаимовръзки между тях, от особено значение за нематериалните ценности.

3. Да предполагат интегрирането на допълващи електронни системи и технологии, които да подпомогнат със съвременни методи проучването на ценностите.

Така поставена, задачата за намиране на гъвкава, отворена за изменения и допълнения електронна система, която да позволява бърз и лесен достъп, перманентна актуализация на данните и която да интегрира разоннобразни типове информация, изглежда практически нерешима. Все пак, съществуват съвременни електронни информационни системи, които могат да дадат отговор на повечето от поставените въпроси.

Географски информационни системи (GIS) (ESRI 1995-2009)

Един от основоположниците на ГИС - Jack Dangermond - е казал, че "приложението на ГИС се ограничава единствено от фантазията на тези, които я използват".

Географските информационни системи (ГИС) са информационна технология, базирана на картографската наука (виж също т. 3.6.). ГИС на практика повишава ефективността и аналитичните възможности на традиционното изготвяне на карти. По отношение на проучването и документирането на културните маршрути в историческия град ГИС технологиите предлагат възможност за създаването на комплексна система от структурирани данни от най-различен тип, която да отрази същността и съдържанието им. Чрез тях могат да се интегрират:

1. Картни (пространствени) данни, които точно локализират в рамките на историческия град местоположението и обхвата на: направлението и трасето на културния маршрут, ключовите му ценности, обхвата на културния маршрут. Те се изобразяват с помощта на линии (или полилинии) и полигони (рядко с точки). Системата дава възможност за използване на два модела за изобразяване на данните - векторен и растерен. В случая с културните маршрути е подходящо използването на интегрален модел, чрез който отделните елементи (трасе, обекти и територии на културното наследство) обикновено се изобразяват чрез векторен модел, докато за постоянните категории (например релеф) се използва растерен модел.

2. Допълнителни (таблични) данни - описателни данни от всякакъв тип, които се привързват към всеки обект на картата. Така, към всяка ценност на културния маршрут в историческия град може да бъде включена допълнителна информация. Системата поддържа почти всички видове данни: текст, векторен чертеж, фотография, сферична панорама, тримерен модел, филм, звук и др. С помощта на последните, например, могат да бъдат описани ценностите на нематериалното наследство. Качество на ГИС е, че допуска интегрирането на съществуващи бази от данни, които комбинира с картната информация. От една страна, това улеснява процеса на внедряване на технологията. От друга страна, дава възможност за разработване на специално структуриране на данните, което да отговаря на специфичните изисквания на културните маршрути в историческия град.

3. Аспектът време, което дава възможност за обвързване на местоположението на всеки обект с определен период - ключов за еволюцията на културния маршрут в историческия град. По този начин се систематизират данни за историческата еволюция на традиционното направление, различните средства за придвижване по маршрута, данни за населението в различните периоди от развитието на града, времето и причините за възникване на даден обект на културното наследство и др. При въведени такива данни, системата може да изяви ситуацията по протежение на културния маршрут във всеки един момент от неговото развитие.

4. Връзки между данните, които могат да се обвързват помежду си в простанството и във времето. По този начин се документират жизенеността на културните маршрути в историческия град и взаимоотношенията между ключовите ценности.

Подземно проникващи радари (GPR) (Geo Model б.г.)

Съвременните технологии позволяват използването геофизични методи за недеструктивни изследвания на подземни структури. Изполването на електромагнитни анализи под земя е възможно благодарение на т.нар. подземно проникващи радари (Ground Penetrating Radars - GPR), които могат да открият сложни подземни структури - различни слоеве и обекти. В историческия град - място с концентрация на ценности, подобни методи са приложими за откриването на подземни археологически структури. С помощта на този метод могат да се локализират и в последствие обработят електронно и въведат в цялата система на културния маршрут в историческия град елементи, скрити от 4 до 9 метра под земята. Радарът може да открие например трасета на стари пътища, по които е протичал културен обмен, основи на сгради и съоръжения, невидими за нас днес, но от значение за формирането и развитието на културния маршрут в града.

Документиране на нематериалното наследство

Нематериалното наследство е ценност, чието проучване и документиране е предизвикателство за изследователите. Истинското качество на културните маршрути в историческия град по същество се основава именно на неосезаемите ценности - онези живи взаимоотношения между ценностите и подължаващ културен обмен, които дават своето отражение върху осезаемата заобикаляща ни среда. ГИС технологиите например могат да интегрират т.н. допълнителни описателни данни, които да се обвържат с конкретна нематериална ценност или със зона на разпространение на дадено явление на нематериалното наследство. Възможно е и обвързването на нематериалната ценност с различни периоди от нейното развитие, както и с други ценности, от които тя е повлияна.

Допълнителните данни за документиране на нематериалното наследство могат да включат:

• текстови файлове;

• фотографии, включително сферични панорами;

• аудио файлове;

• видео файлове;

• "улавяне" на миризма.

Съществуват и редица мнения против широкото разпространение на електронните средства за "задържане" на този вид наследство. Вярно е, че дори и най-съвършените технологии не биха могли да възпроизведат атмосферата на мястото, която човек възприема с всичките си сетива. Но в днешния свят на глобализация, информационните технологии са незаменими за целите на проучването и документирането на нематериалните ценности.

Информационни технологии при анализа и оценката на културния маршрут в историческия град

Културният маршрут в историческия град изисква задълбочен и многопластов анализ, който най-пълно да изяви качествата му като културно наследство. Една добре структурирана база данни в ГИС значително може да облекчи този процес, дори да изясни аспекти, които при едно не толкова структурирано документиране не бихме могли да забележим. Това се дължи на факта, че ГИС не се свежда просто до високотехнологична електронна картография. Това е компютърна система, способна да събере, систематизира, съхрани, отрази и свърже пространствено и времево почти всякакъв тип данни на едно и също място.

Анализът и оценката на ресурса на културния маршрут в историческия град включва няколко основни аспекта, които изискват огромно количество събрана информация. Когато се разполага със съвременна многостранна база данни в ГИС, бързо и лесно могат да се изведат различни разрези на културните ценности. Чрез технологията на ГИС, разнообразна информация може да се комбинира в модели, които симулират взаимодействията между комплексни системи.

• Анализ и оценка на мястото на културния маршрут в историческия град в рамките на един по-широк културен ареал. При въведени данни за по-високи териториални нива, с помощта на ГИС могат да се изявят регионални и трансрегионални влияния, допринесли за културното многообразие и обмен в града. Така, културният маршрут в историческия град намира своето място и значение в рамките на културните потоци и средища в регионален и дори международен план.

• Анализ и оценка на културното значение на културния маршрут за развитието и жизнеността на историческия град.

• Съпоставка на културни явления, резултат от диалог между различни култури в разнообразни сфери. Съвременните информационни системи значително могат до облекчат този процес. Така например в областта на архитектурата и урбанизма с помощта на специализиран software за откриване на промени (Image 2008) могат да се съпоставят образи на обекти и зони (фотографии и векторни изображения) и да се разпознаят прилики и разлики в различини аспекти - планово-композиционна структура, фасадно оформление, художествени детайли и елементи. В областта на нематериалното наследство съществуват възможности за паралелно сравняване на звуци - по този начин могат да се открият например повтарящи се музикални мотиви. Всички тези анализи следва да бъдат разглеждани в контекста на параметъра време - т.е. на периода на формиране на даден елемент по протежение на маршрута, което би дало основание за асоцииране на културния маршрут в историческия град с конкретни културни явления.

Днес, визираните технологии се използват предимно за военни цели, в областта на криминалните разследвания, за научни изследвания при звуците, издавани от някои животни, но биха могли да намерят своето приложение и в областта на културното наследство.

• Анализ на жизнеността на културния маршрут днес. С помощта на функция на ГИС, известна като визуализация, и на база на събраните данни за развитието на културния маршрут в историческия град (включително и състоянието му в настоящия момент) се възпроизвеждат образи и анимации. Те могат да представят приемствеността на културните процеси в историческия град и отражението им в съвременния градски живот.

• Анализ и оценка на актуалното състояние на трасето на културния маршрут в историческия град, на ключовите ценности по неговото протежение и на взаимоотношенията между тях. За една обективна оценка е необходимо съставяне на адекватна на различните видове ценности критериална база, която да отрази за всеки елемент на културния маршрут в историческия град неговите: физическо състояние (жизненост за нематериалните ценности), съвременно използване, достъпност и автентичност. След въвеждането на тези данни в ГИС, системата позволява на експертите да генерират различни "погледи" към актуалното състояние под формата на карти и диаграми.

• Анализ и оценка на съществуващите устройствени документи и бъдещи намерения в рамките на пространствения контекст на културния маршрут в историческия град. Въвеждането на тази допълнителна информация в базата данни в ГИС дава възможност за бърз и точен сравнителен анализ на взаимоотношенията между културния маршрут и планираните в неговия обхват дейности.

• Комплексна оценка на културния маршрут в историческия град и дефиниране на проблемни зони. Този аспект на фазата анализ и оценка практически комбинира и систематизира направените анализи. Обширната и разнообразна информация в база от данни в ГИС има едно основно предимство - симулиране на предполагаеми бъдещи състояния на комплексната система на културния маршрут в историческия град. С интегрирането на аспекта време и въвеждане на данни за планирани намеси, информационната технология има способността да възпроизведе възможен бъдещ етап в развитието на културния маршрут. По този начин с висока степен на точност се локализират конфликтни зони в неговия обхват - например места, в които евентуалното осъществяването на предвидени бъдещи намеси - привнасяне или отнемане на елементи - би потиснало културните ценности или би компрометирало стойността на културния маршрут в историческия град.

Връзката между проучването на културния маршрут и неговата оценка е важна. Така например е възможно проведените анализи да покажат, че дадени ценности нямат отношение към културния маршрут в историческия град, или че пространственият контекст на маршрута следва да бъде коригиран.

Трябва да се отбележи, че ГИС технологиите не могат да решават възникнали проблеми. При целенасочено въведени предполагаеми бъдещи параметри системата подпомага визуализизацията на различни резултати за това какво би се случило, ако се предприеме една или друга стъпка. На тази база експертите търсят подходящото решение.

Информационни технологии при защитата на културния маршрут в историческия град

С оглед на комплексната същност, съдържанието и жизнеността на културния маршрут в историческия град не е достатъчна неговата защита като интегрална ценност. В допълнение е необходимо и периодично проследяване на непрекъснато протичащите по протежението му процеси. В противен случай съществуват рискове да бъдат изгубени конкретни съществени елементи и взаимоотношения, които сами по себе си не представляват индивидуална ценност, но са с ключово значение в рамките на цялото.

Съвременните информационни технологии биха могли да подпомогнат защитата на културните маршрути в историческия град чрез регламентираното им включване в юридическата и градоустройствената защита. Така например, законовите и подзаконови актове във връзка с културното наследство могат да отчетат необходимостта от създавенето на цифрови отворени бази от данни, които да включат разнообразието на културното наследство (в това число и културните маршрути в историческия град). В комбинация с ГИС подобни бази от данни могат да интегрират юридическата с градоустройствената защита на културните маршрути с възможност за перманентна актуализация на информацията. В допълнение, разпростанението и широката достъпност (например чрез Internet) до информацията за културното наследство би стимулирало извънюридическата защита под формата на т.нар. договорна и традиционна защита. По този начин информационните технологии могат да допринесат за интегрираното действие на различни форми за защита на културните маршрути в историческия град и за създаване стабилна основа за устойчивото им използване и развитие.

Информационни технологии при дефиниране на необходимата професионална намеса в културния маршрут в историческия град

Изявата на пълния потенциал на културния маршрут в историческия град във връзка с неговото устойчиво използване и развитие изисква адекватна професионална намеса. В качеството му на комплексна система, маршрутът изисква интегрален подход при намесата. Такъв подход предлага т.нар. интегрирано опазване. За първи път понятието е въведено в Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа на Съвета на Европа (Гранада, 1985). Интегрираното опазване визира диалога между дейностите по опазване на културното наследство и тези на устройственото планиране³. Това от своя страна изисква координираните усилия на различни специалисти.

Съвременните информационни технологии намират своето приложение и при този процес. Те дават възможност за интегриране на електронни данни за различни устройствени нива - от отделния обект до цялостна градска среда.

• При необходима допълнителна проучвателска дейност, включваща археологически, урбанистични, архитектурни, конструктивни, художествени и други проучвания, процесите се улесняват при използването на: подземно проникващи радари, спектрозонални и сателитни фотографии, дигитални лазерни далекомери с комбинация с PDA устройства, камери за сферични панрами, 3D скенери, скенери за локализиране на носещи конструктивни елементи, камери за заснемане в ултравиолетовия и инфрачервения обхват, различни устройства за видео и аудио документиране и др. Важно предимство на изброените съвременни технологични устройства е, че те предлагат точни резултати чрез недеструктивни методи при проучванията и в този смисъл не накърняват градоустройствената структура (виж. т. 3.1. и т. 3.2.).

• При необходима пряка намеса в обекти на културното наследство (консервация, консолидация, реставрация, реконструкция, адаптация, експониране на елементи на материалното и нематериалното наследство) съвременните информационни технологии могат да подпомогнат взимането на оптимално решение за конкретен проблем чрез: тримерни визуализации на хипотетична архитектурна реставрация, компютърни симулации и анализ на конструктивното поведение на сгради преди и след професионалната намеса, определяне на оптималния период за намеса в даден обект чрез компютърни симулации.

• При необходимост от съвременно архитектурно творчество в историческата среда на културния маршрут (например интерпретация на изчезнали обеми и структури, възраждане и изява на специфични нематериални връзки и ценности) с помощта на тримерно моделиране на различни алтернативни решения и последващ градоустройствен анализ би могло да се предвиди въздействието на намесата върху качествата на културната среда. Информационните технологии могат да подпомогнат проследяването на възможните влияния върху поведението на жителите и посетителите на историческия град при едно или друго решение.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът е участник в екипа, разработил информационната база от данни. [обратно]

2. Авторът е участник в екипа, разработил информационната база от данни. [обратно]

3. В официалната версия на български език на конвенцията (ратифицирана от България през 1991 г.) терминът "integrated conservation policy" е преведен "цялостна политика по опазване". Думата "conservation" на английски и френски език се използва именно в по-широкия смисъл на думата "опазване" на български език. В новия проектозакон за културното наследство на РБ е наложено понятието "интегрирана консервация". Когато става дума за недвижимо културно наследство, "консервация" се употребява в тесния смисъл - система от мероприятия за съхраняване на физическата субстанция на даден обект. В този смисъл, предвид съдържанието на понятието "integrated conservation", на български език по-удачно би било използването на словосъчетанието "интегрирано опазване" (б.а., Д.Г.). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Проект 1999: Проект "Национална схема на културните маршрути", БНК на ИКОМОС. Екип с ръководител проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев, реализиран със съдействието на "Фонд за развитие на Изкуствата", програма PHARE BG9606, 1999.

Проект 2000: Проект "Културни маршрути на Югоизточна Европа", екип с ръководител проф. Тодор Кръстев, реализиран в сътрудничество с експерти от десетте държави на Югоизточна Европа, 2000.

Проект 2003: Проект "Културно-историческо наследство и исторически етапи на развитие на гр. Пловдив". Екип с ръководител проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. 2003.

Проект 2004: Проект "Проучване на ресурсите за създаване на културно-туристически продукт "Родопска Света гора", Програма PHARE BG 0102.03 Развитие на българския културен туризъм, екип с с ръководител проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев, 2004.

CHC/ICCR 2001: CHC/ICCR International Committee on Cultural Routes. The Intangible Heritage and Other Aspects of Cultural Routes. Pamplona (Navarra, Espana), 20-24 June 2001.

ESRI 1995-2009: Официален сайт на ESRI (Environmental Systems Research Institute, Inc.). 1995-2009 <http://www.esri.com> (14.04.2009).

Image 2008: Image Analysis, Special Operations Technology Online Archives, June 5, 2008, Volume 6, Issue 4. // KMI MEDIA GROUP ONLINE <http://www.special-operations-technology.com> (14.04.2009).

Geo Model б.г.: Официален сайт на Geo Model Inc. <http://www.geomodel.com> (14.04.2009).

Savin 2000: Savin, Cyril, Les itineraires urbains Wenzel et Vauban et le tourisme culturel, 1* ed., Luxembourg, Service des Sites et Monuments nationaux, 2000.

Troger, Saunier 2001: Troger, Karin, Saunier, Yannick (eds.). Zoom sur le site historique de Lyon, lieux, sites, evenements, acteurs du patrimoine urbain, s.l., Mission site historique de Lyon, 2001.

© Доника Георгиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. Варна: LiterNet, 2009