УТРО

web | Хладни цветове

Мрачевината се разтапя
сред първи утринни лъчи.

Вода наблизо рязко капе.
Отваря бавно той очи:

„...завесите са изтъкани
от светлинки като че ли...

и сякаш в стъклената кана
въртят се бисерни пчели...”

Сонм ангели крила разперват
и веят съживяващ хлад.

Безброй часовници отмерват
и връщат времето назад.

Тя пак го гледа, ангел същи,
сред бяло облаче сияй.

Но тъмнината пак се връща.
„Нима това е вече край?!”

Не, не, един проблясък сетен
огрява скъпото лице;

и спомнило живота цветен,
потръпва скръбното сърце.

Очите сивкави блуждаят:
„Това не ще е само сън...

Ах, истина - блажèн бил краят!”
И литва той при нея вън.

© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.