ИЗУМРУДИ

web | Хладни цветове

Безбрежно море от вековни дървета
от време незнайно обгражда тих кът.
В една само нощ през годината свети
сред злака към него желаният път.

И тръгне ли някой низ сенките сини,
в забрава оставил живот отпреди,
ще стигне в почуда до древни руùни
на храм, обкръжен с изумрудни води.

Магнолии бдят, свели клони ревниво,
над гледка омайна за людски очи -
килим белоснежен от лотос, покриващ
басейни заспали под лунни лъчи.

От тъмния бряг към небето сияйно
издига се стълба от светъл порфир.
Обвиват я облаци, криещи тайни,
милува я с песен среднощен зефир.

Щом гонг прозвъни полунощ отдалече,
над стълбата плисва вълшебен светлик.
От лунния сърп небосводът разсечен
разкрива на тайната чудния лик.

В сияние сребърно дева прекрасна
явява се, свела вглъбено очи.
Не трепва живец по лице ù безстрастно
и в устните сключени смях не звучи.

Тя спуска се плавно и всяко стъпало
искри на дъгата с неземния цвят.
По нейното стройно и царствено тяло
раздипля се с бисер извезан брокат.

Разтваря се плащ със пауни втъкани,
по шлейф безконечен сапфири блестят.
Косите ù тъмни тежат увенчани
от сплита на сребърен накит богат.

Пред светлото езеро с лотоси бледи
тя спира се с поглед, приведен в захлас.
Под сластните химни на древни обрèди
отхвърля одеждите в чувствен екстаз.

Снагата ù, бял алабастър, сияе
сред нежните ласки на топли води.
Из нощния въздух забрава витае
и в сън укротени са тъмни беди.

Тогава омаян от гледката дивна
ще гостът неканен натам доближи.
Но лъже коварната песен приспивна -
стаената смърт под водата лежи.

Повдига очите си девата гневно
и рухва, обжарен от огън зелен,
нещастникът земен. Под вопли напевни
застива, от водния дух вкаменен.

Завинаги в камък безценен остава
смразен на щастливеца смъртният вик.
И демонски поглед студен заискрява
в горещия спомен за сладостен миг.

Но всичко изчезва, щом утрото ясно
градините тайнствени с плам приближи.
При другите камъкът, с блясък угаснал,
на дъното езерно кротко лежи.

© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.