ЗИМНА РАЗХОДКА СРЕД ОВЕХТЕЛИ ПЕЙЗАЖИ

web | Всички са си отишли

Обул си ботушите с масивни платформи,
грайферите мощно прилепват по дълбоко навалелия сняг -
същество, увито в купчина дрехи - придвижваш се сред
опустелите улици на квартала, а по панорамния път коли

няма, от височините градът е индустриална картина на Брьогел;
тук вцепенени са дворове, огради, нито врата, нито прозорец
ще се отвори, някаква странна игра, в която всеки е замръзнал
на място; само ти минаваш пораженията да огледаш, светът е

застинал миг преди студът стърчащите от земята неща да скове,
контурите вледенени са, но някоя снежна туфа равновесие ще
изгуби и от клоните ще се строполи върху пощенската кутия,
хваната за телената ограда; цари навред привидният мир,

сега носталгията първите семена ще посее в главите на децата,
оформя в тях представата, която двайсет години във варелите
на паметта ще отлежава, дълбоките преспи, в които дворовете
са потънали, книжката с илюстрации, в която Пух е със заскрежена

муцуна; ти обаче напредваш сред друга реалност, в която приказност
няма, неволно оглеждаш дограмите на къщите, чудесната изолация,
и ако в хола има камина, тогава следобедът пред телевизора е твоето
анонимно щастие; несъмнено някой през градския пейзаж отдавна е

минал, насъбрал е в екологични контейнери всичките тайни на
съществуването, магията на обожествяващия поглед, рециклирани са
представите за музиката на вятъра, снежните облаци прах разпиляващ,
фамозното проскърцване на стъпките в снега, в паметта кухо отекващо.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016