* * *

web | Всички са си отишли

Зимата в нашата държава и в съседна Румъния е новинарско събитие -
CNN излъчи репортаж за Източна Европа, скована от арктически студове,
десетки са жертвите на ниските температури: бездомници, спящи по
решетките на канализационните шахти. Картината на бедстващите Балкани

съвпадна с визитата на държавния секретар, снегорини от сутринта летят
със сигнални буркани по булевард "Брюксел", разчистват пътя от летището,
на радиоантените им плющят знаменца с цветовете на националния флаг,
оживено, празнично е в Източните провинции...

С Ади сме в отпуска, четем книги и разменяме погледи в къщата 
на трийсетина километра от София, пътищата в дефилето са напълно
блокирани, няма как международното положение до нашата махала да
достигне; използваме магическата машина за хляб, експерементираме

със странни тестени смески, като микстурата на черния хляб от Норвегия
с бадемови ядки и сушени кайсии, как ли са стигнали до Трьомсьо,
тръгнали от арабските пазари с екзотични подправки, невероятни плодове
като мушмула и фурми. Всяка сутрин почиствам горивната камера,

пепелта събирам в края на двора - светът, сведен до няколко молекули;
преди да сляза в изстиналата къща, дълго лежа, скосеният таван е
почти до главата ми, минути на тишина от преддверието на онзи свят, 
напрягам се да чуя дъха ти, съзнанието ми - обгърнато от възглавница.

Разгарящият се огън неизменно носталгия предизвиква - така започва
денят със спомен за дядо ми - конфуцианска добродетел, раздухващ с
вестник чугунената печка, бумтенето в малката стая, и когато идва отвън,
плетената му шапка е побеляла от сняг, спасен е от бушуващата вихрушка.

До обяд телевизорът ще работи, смачкана на топка вестник ще е основното
занимание на нашата котка, важна особа, като на прием по стълбите слиза -
преди в огъня да хвърля поразкъсаната играчка, се заглеждам в устните на

държавния секретар: мокри са, езикът при котките не е инструмент за любов.    

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016