* * *

web | Всички са си отишли

Върнала се наскоро от ЮАР,
беше с приятелка от чужбина, среща толкова невероятна,
като тази на две животни сред необятния африкански континент,

оцелели, след години пътят им се пресича отново
покрай някое езеро сред високопланинска местност,
червеникава праисторическа почва и дълбоко, дълбоко небе...

Петнайсет етажа по-близо до зимното небе беше
малкият апартамент, и когато стана през нощта
се погледна в огледалото в коридора -

осъзна как плътта ти самият живот осъществява,
здраво стъпващо тяло, но откъде тази трескавост
в търсещия красота поглед.

Заради любовта можеше зад предметите живот да откриваш,
шаман насред панелните блокове.

Предпочиташе реалността,
разходките в центъра - "Московска",
народното събрание, университета,

малка точица на диспечерския екран,
може да се проследи придвижването сред единственото настояще,
червеният ореол - топлина, разливаща се по вените.

A friend of mine, дочу леко дрезгавия й глас,
когато вече се беше отдалечил надолу по улицата с кестените,
в ново настояще без никакъв драматизъм се беше завърнал.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016