* * *

web | Всички са си отишли

Въпреки че всяка година през ноември зазимяваме къщата,
всеки път пристъпвам към работата с нещо като обреченост,
сякаш времето се счупва и трябва да доизживеем едно
настояще, в което ни е съдено вечно да остаряваме.

Трябва водата от хидрофора да се източи, след това
водната риза и бойлера, следващата година ще помоля
Ицо антифриз да налее в радиаторите, да ги предпази
от заледяване - температури от минус 10 имаше през 2009.

Стаите една по една оглеждам, прозорците проверявам,
самотни слоеве въздух по леглата, по стелажите с книги,
отвориш гардероб - миналото се взира, стари дрехи в
найлонови чували, започнали са да миришат на спарено.

За последно двора оглеждам - дърветата се оголели,
нападалата шума се е смесила с тревата и заради
последния дъжд вече е почерняла. Под ореха, до каменната ограда
е особено изоставено, беззащитно: ще трябва да се устоява

на задаващите се студове, нахлуващия леден вятър, който
просторът ще прочисти; паяци и мушици ще издуха от
ъглите или изпод нападалите листа, където са се укрили.
Дърветата и камъните ще останат на място, излъскани като

череп на домашно животно. Ще остане да стърчи и къщата,
с поражения по покрива и стрехите, вече ни е обърнала
гръб, докато багажа изнасяме и със съседите си вземаме
довиждане, портата ще е заключена чак до пролетта. 

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016