УМЕРЕНО И НАПЕВНО

web | Всички са си отишли

Фалира бизнесът на съседа с градинските стоки - маркучи и лейки,
пръскачки, големите вериги постоянно бавеха плащанията,
магазинът затвори, залежалата стока на безценица се продаде,
всички в кооперацията получихме по една сгъваема масичка.

Застоя се вкъщи съседът, сутрин след като закара детето
се заема стаите да почисти, по два-три пъти до контейнера слиза,
стари дрехи, насъбрали се вестници, все нещо изхвърля, понякога
се пита дали границата не преминава, заемайки се с женската работа.

Следобед прибира детето, с някакъв стар опел в съседните улички
ще изчака, дъщерята започна да се срамува, макар едва десет да е
навършила, все подпитва къде е голямата кола, в която така сигурна,
така защитена се чувства, когато улиците от прозореца наблюдава.

Но най-особени са следобедите - няма ги нервните разговори,
на границата задържаните тирове, стои в кухнята загледан с часове в двора,
спомня си замрелите часове през зимните ваканции, пустите следобеди,
баба му вечно над тенджерата надвесена, прозорците замъглени от парата.

Дочува как дъщеря му упражнява втората част от сонатата на Клементи
- moderato cantabile - умерено и напевно, по настояване на учителката
купиха електронно пиано; умерено, така му се струва, че трябва в
пространството да се движи, с умерен глас на всички да обяснява,

че е необходимо да се вгледаш как кола е паркирана до дървото,
цялото пожълтяло, и те са там - ламарина, двигател и клони,
и това е световен миг, как е необходимо съвсем малко да се говори
и всяка дума да идва от разума, където честността обитава;

и колко е важно всяка сутрин за миг да се спираш, да могат очите
да уловят единствената, ненакърнена картина на росните цветове,
кристалният въздух, дори на фона на панелните блокове, да прозреш
как времето отминава: едва забележимо блещука сред въздуха.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016