* * *

web | Всички са си отишли

Това, което мога за теб да направя, е да ти съчувствам,
и самата идея, че няма откъде да го разбереш,
ме изпълва със състрадание, което предполага
като при теб да могат нещата да нараняват.

Но как бих могъл чувствата ти да имам, те са си твои,
болката е поразила сърдечната област,
която за личното ти щастие отговаря.

Умението се състои в способността кинематографично,
кадър по кадър да си представям, без да избързвам:
как се събуждаш, а леглото ненужно голямо,
детето още спи в неговата си стая,

ставаш и до банята по пижама отиваш - дълга фанела
с отпечана щампа Garden of my dreams,
измиваш лицето: "моето лице" пред огледалото,

клепачите са подпухнали, но това ти е по рождение,
сега обаче знаеш, че горчивината там се е притаила,
мястото е открила.

Колко далеч са времената от снимката,
правена някъде при устието на Велека, гола на плажа,
имитираща лицеви опори, греещите ти очи сякаш казват
не ми пука, ще дам нежността си на когото сама преценя.

Преценката ти се оказа погрешна. В кухнята влизаш -
дори там книги си подредила, книги за историята на танца,
за чезнеща красота, засега не можеш на детето да обясниш;

ще се разходите в парка, вече е голямо, за да се катери по
разните люлки. Не се колебай - то е градско дете,
заведи го отсреща, днес изключение ще направиш, 
малко нес кафе към млякото момичето ще добави.

Накрая ще ви отведа обратно у вас, от разходката и двамата
ще сте изморени, ще трябва някакви сандвичи да измисля,
и когато след обяда то дълбоко заспи, отново ще върна
способността ти с часове да четеш, единственото занимание,
което молиш ненакърнено да си остане.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016