* * *

web | Всички са си отишли

Терасата на малкия семеен хотел гледа към двора на детска градина,
в това родопско село в края на лятото зеленината по околните къщи
е прегоряла като стърнище, по оградите са напъстрели петровки,
една торба от баба продължава да тежи в неуверените ми пръсти.

Катерушките са свежо боядисани: жълто и синьо, червено, формите
постигнати от огънати метални тръби, тромави очертания на лодка,
скърцащи люлки и неизбежният глобус на върха със земната ос -
винкел с размер фи четири, където децата обичат пръсти да пъхат,

око да прилепят, нетърпеливи да надзърнат в страшното тъмно.
Представям си камионите преди трийсет години, стоварили пясъка,
бригадата от заварчици и количките с бетон, отлива се фундаментът,
където железата ще се вкопават. Дали душата се оформя от

причудливите извивки на боядисаните тръби - ако това е така,
с тези същества сме така близки, като изключим боровете навред,
които правят напускането на мястото по-трудно и които
още в пет слънцето скриват, когато родителите едно по едно

децата си взимат - винаги тъжната гледка на последното дете,
останало само, и витаещият въпрос, ако родителят никога не се
появи... Туристите са смутени от това безвремие в края на лятото,
настанило се по фасади и сенки, местните към дома се запътват,

отминават по познатите улици, вратата с пощенската кутия,
бабата с престилка в кухнята: кога започваме в извора на времето
да се взираме, нашият живот подхвърлен насред някаква история -
лица и хаотични спомени, някъде откъм градината дочува се радио.

Седмицата ни така отминава - сутрин се будя, когато в съседство всичко
в гласове се оглася, веднъж дочутото пълви да ме вземеш, грешката
истински ме разстройва, покривът на градината е покрит с ламарина,
следобяд спалните притъмняват, облаци от други десетилетия надвисват.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016