* * *

web | Всички са си отишли

...Така, едва ли си се питала накъде тръгнах тогава,
след като се разделихме в градинката пред "Свети Георги",
да не говорим, че минаха почти двайсет години.

Всъщност изчаках да видя как се отдалечаваше по "Борис",
и там някъде в пресечките те изгубих от поглед,
изгубих те сред твърде заплетения сюжет.

Осъзнавах свършека и нарочно се позабавих:
оглеждах грапавостта на асфалта, мъртвата трева по алеите,
все още слегната от последните снегове.

Не можех да знам, че нямаше да те видя отново,
така ожесточено телата си запращахме към всякаква вечност,
на нищо сякаш не бе съдено да свършва.

Нямаше къде да отида, освен на тавана да се прибера,
капандурата с металния лост,
пространство срещу трийсет лева на месец.

Бях изпуснал влака за Варна, една-единствена нощ:
толкова е горещо, казал той, да пием по още едно.

Стоях насред една празнота, тапети с избелели цветя,
нямах сили дори да се съблека;

когато съвсем се стъмни, си легнах с дрехите.
Събудих се след двайсет години,
всички си бяха отишли.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016