* * *

web | Всички са си отишли

Табелата за Дълбок дол остава назад, радиото на колата заглъхва,
навлязъл съм в друга честотна зона, други радиомагнитни вълни,
улавям сутрешната програма на радио Благоевград.

Водещата е включила редовната си слушателка Халиме Феизова,
въпреки ангажиментите си в читалището, не пропуска предаване
на регионалната станция.

След песента - интервю с кмета на община Гърмен,
трагедия с петчленно семейство, къщата им снощи до основи изгаря,

огънят тръгва от стаята на 86-годишния старец,
цялата стока на въглен е станала - 500 килограма от сорта басма,
събират са вече дарения от пенсионерите в селото.

Дядо ми щеше да е на същата възраст,
как умело цигарата свиваше, накълцал във вестника листата тютюн,
как огънят отначало лумваше, цигарата бавно на устните му подгизва,

печатарското мастило са размазва, фасът на двора захвърля:
с годините смисълът се е изличил.

Семейството ще се приюти при роднини,
навън снегът продължава да вее, оголели стърнища,
прогизнал е ръждавеещият царевичак, тировете завихрят
снежния прах сякаш чергилата им ръсят брашно,

мъртъв е небосклонът, като обгорели са клоните на дърветата,
вцепенен е погледът на бащата, ако натегне още малко пейзажа,
посоките на света ще се разбягат, трева ще поникне
от обратната страна на небето.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016