СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК

web | Всички са си отишли

След това много пъти съм го разпитвал как е преценил
кое колко струва, но никога не можах да получа ясен отговор.

...Мълчалив, чичо Ахмет влезе в стаята с найлонова торба
от онези, най-обикновените, с които се връщаш от магазина
с хляб и кисело мляко, беше пълна с пари и я даде на дядо ми -
познаваха се още от времето, когато даже баща ми не е бил роден;

дядо ми почна да ги брои, приготвил ключовете и документите
на колата. След малко се спря и каза - тия пари са три пъти повече.
Ахмет вдигна рамене, отвърна, че там, където отивал, нямало какво
да ги прави, а заради властите едва ли някога ще се видят пак.

Дядо ми го погледна и решително стана, излезе и след малко се върна -
носеше някакъв вързоп, който остави на масата - беше пълен със злато:
пръстени и монети, някои бяха доста стари...

Взимаш ги, иначе няма пазар - дядо ми беше много як, здрав българин,
както казваха, беше си като боровете в планината, в която знаеше
всяка пътека - станимашка околия, значи, все повтаряше.

Никой не можеше да каже при какъв обменен курс стана тази
абсурдна размяна - колкото пъти да го питах, все казваше нещо
неясно за кантара в сърцето.

Няма го чичо Ахмет, няма го дядо ми, наскоро получих писмо
от Измир, внучката му ни пишеше да й идем на гости,
да си призная в най-скоро време смятам да се възползвам,
не само заради турските локуми и баклави.

  с. Конуш, община Асеновград
1985 г.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016