Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК

web | Всички са си отишли

След това много пъти съм го разпитвал как е преценил
кое колко струва, но никога не можах да получа ясен отговор.

...Мълчалив, чичо Ахмет влезе в стаята с найлонова торба
от онези, най-обикновените, с които се връщаш от магазина
с хляб и кисело мляко, беше пълна с пари и я даде на дядо ми -
познаваха се още от времето, когато даже баща ми не е бил роден;

дядо ми почна да ги брои, приготвил ключовете и документите
на колата. След малко се спря и каза - тия пари са три пъти повече.
Ахмет вдигна рамене, отвърна, че там, където отивал, нямало какво
да ги прави, а заради властите едва ли някога ще се видят пак.

Дядо ми го погледна и решително стана, излезе и след малко се върна -
носеше някакъв вързоп, който остави на масата - беше пълен със злато:
пръстени и монети, някои бяха доста стари...

Взимаш ги, иначе няма пазар - дядо ми беше много як, здрав българин,
както казваха, беше си като боровете в планината, в която знаеше
всяка пътека - станимашка околия, значи, все повтаряше.

Никой не можеше да каже при какъв обменен курс стана тази
абсурдна размяна - колкото пъти да го питах, все казваше нещо
неясно за кантара в сърцето.

Няма го чичо Ахмет, няма го дядо ми, наскоро получих писмо
от Измир, внучката му ни пишеше да й идем на гости,
да си призная в най-скоро време смятам да се възползвам,
не само заради турските локуми и баклави.

  с. Конуш, община Асеновград
1985 г.

 

 

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016