Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Всички са си отишли
Шумове и гледки: безразлична случайност през балкона нахлува,
по крайбрежната улица на стария град - разбиващи се вълни,
моторна лодка по обед навътре в морето, оставя след себе си
разпепени дири, гларуси, накацали по турските керемиди.
Съседните къщи и стрехите начупили са небето под
кубистични прави ъгли, а в далечината - централният плаж,
където детски плач хаотично се разнася във всички посоки,
сблъсква се накрая в стена от вътрешни криволичещи улици.
Зоологическа шумотевица насред следобеда рекошира обратно
от пухестия купол на облаците, размесена с местната реч на
хората от квартала, наизлезли въпреки навалицата от туристи
да напазаруват зеленчуци от закрития пазар, предлагащ от векове
риба и морски дарове, докарвани с лодки от цялото адриатическо
крайбрежие; правят опит да съществуват двете епохи с паркираните
по венецианските камъни автомобили, машини за кока-кола,
една друга реалност всеки си въобразява, че в главата си носи,
отпечатана в туристическите брошури, по стените на древните църкви,
чудиш се дали дървената греда в основата на зида е отсечена
и след това обработена със смоли от местните майстори,
а боровите гори все още се извисяват по склоновете, надвиснали
над пристанището, какви ли птици са гнездили по клоните им;
затваряш за дълго очи, нека звуците отвсякъде да те превземат,
да затрептиш завинаги с тях - истинското пътуване през вековете,
да напуснеш календара с летните отпуски, да изоставиш пътеводителя
с трансграничните магистрали, после да се върнеш към слънчевия
триъгълник на терасата, пълзящ към краката ти, всички в прах той ще
превърне, отказваш да принадлежиш, не знаеш на кой личната си карта
да върнеш, взривяваш мигове красота, мъртви по склона на времето.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016
|