* * *

web | Всички са си отишли

Повече от лековит е споменът сякаш от някой предишен живот,
ръбовете на страховете загладени: малко сънените дни след нова година,
университетите все още затворени, прозорците, учебните зали пустеят,
с майка по цели дни сме си вкъщи, тя - останала вече година без работа,

плахо пристъпващ домашен дух сред обезличаваща панелна
конструкция, а аз сред пълна забрава се нося по полята на книгите,
мистично блещукащи обиталища на номадски племена, в хола
до големия прозорец се застоявам - отвъд железопътната линия

полето е нагазило до гуша в мъгла, някъде в далечината селата
сякаш вцепенени от кома, ръждясващи плугове в стопански дворове,
разграбени са даже керемидите на оборите, така сладко боли от
зимното хайку: продадена крава бавно селото напуска в мъглата...

Време е за открития, взорът пейзажа пронизва, на съставните си части
картината се разпада, чисти молекули живот, съзирани непрестанно,
откривам трептенето на мътната светлина, снаражен в кухнята влизам,
мога да съзра болката на захвърления човек, преждевременно към

старостта се запътил; не се съгласявам, дълго говоря: ние сме създания
божии, отблъсква липсата на състрадание, този дъжд и мъглата навън
все някога ще спрат, топлината на пилешката супа в тялото ще се разлее,
прегръщам я, плътта й се стопила, погледът насред историята: оголял.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016