* * *

web | Всички са си отишли

Последният етаж на новия MALL, където е пълно със заведения
за бързо хранещи се - човек минава с табла по шублерите и се
отправя към масите, хванати с болтове за пода, разположени
симетрично като в казармена столова; в неделя вечер

сянката на работната седмица присвива стомаха, въздушен дом,
ограден със стъкла въздух сред въздуха, белези на упадък обаче
вече се проявяват: плотовете нашарени, униформите на служителите
са избелели от честото им пране в перални, големи колкото

презокеански контейнери - законите, които похабяват, са еднакви за
всички; летищен терминал, потоците хора на конвейра се хранят -
с жена ми един срещу друг, всеки над своята табла,
мълчаливи с вилиците в ръка, наоколо пораженията оглеждам,

отегчението пълзи към насядалите двойки, сексът и храната
гладът на клетките утоляват, на съседната маса ученици разговарят
като си разменят sms-и и всеки път избухват в смях; замислям се
за полагащото ни се време - замислям се изобщо, но и също

колко тук смяната трае преди таблите на местата им да оставим,
след нас други ще седнат, когато  мократа гъба на момичето
полирания плот набързо забърши, част от трохите по пода изпадат;
някъде отсреща санитарка с отработени движения чаршафите сменя,

мирише на белина и дезинфектанти, на последния етаж на
Окръжна болница приемат новия пациент, придружаван от
разтревожените роднини, лелята енергично прозореца ще отвори,
свеж въздух в стаята да нахлуе; цялата хаотичност съм я приел,

не може тя да ме накърни, подканям жена ми да приключва със сока,
да се прибираме, мястото е като разпределителен център за
хуманитарни доставки, казвам й да си представи нещо различно -
ако иска море или лятното слънце, наводнило терасата сутрин...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016