ПОМАГАМ НА ЛЕЛЯ СВЕТЛА ДА НАВИЕ КИЛИМА,
ЗА ДА ГО ИЗПЕРЕ НА АВТОМИВКАТА В КВАРТАЛА

web | Всички са си отишли

Стаята на сина е все така подредена,
въпреки че станаха десет години, откакто замина.

Покривката на леглото е изпъната по ъглите,
веднъж седмично с парцал от стар потник
праха бърше от секциите,

компютърът с всяка година се превръща в технологична реликва,
пластмасова меланхолия, пожълтява от светлината.

В библиотеката все още стоят юношеските книги:
"Кой сте вие, доктор Зорге?", Агата Кристи и учебниците по
химия, които леля Светла е запазила като знак от съдбата.

Стъписва гледката на изоставената стая,
бездействащият радиатор лъха на студ като от склад под земята;

в прозореца на четвъртия етаж дървета надничат,
засадени преди трийсетина години, когато първите семейства
се настаниха в новите блокове на квартала.

На огледалото подпъхната стои снимка с приятели,
правена в час по физическо - наперени хлапета,
по шорти и тениски, с тъмен мъх по страните,

а зад тях е асфалтираното игрище, телената ограда,
на места е разкъсана - тя е тази, която истински натъжава.

Мога да стоя безкрайно в стаята на момчето - виждам как
отсъствието пред очите нараства, опустял ъгъл в източната част
на Европа, на вратата след време ще пише: жената, която
понякога стаята проветряваше, се премести. 

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016