* * *

web | Всички са си отишли

Отново е септември, неделя - далече, навътре в паметта:
почти са напълнили багажника на колата - домати,
буркани със сладко, остава щайгата със сини сливи
някъде отгоре да сложат, да не се смачкат от пътя.

Последните слънчеви дни, сутрините обаче са хладни,
лятото е свършило и всички внезапно го осъзнават -
няма никакви птици, просторът е изоставен, наближава
началото на учебната година, трябва детето да вземат,

приготвили са му новите дрехи - изпрани и подредени,
старите ваканцията е смалила. Миризмата на чемшир
в двора и дълбокото синьо небе, по асфалта окапалата
джанка оставила е петна от прокиснати плодове,

прегорели от слънцето изсушени костилки. Оставят лелята
сама в голямата къща, няма скоро да се видят: "Къде е още
Коледата...", чуват я да казва, когато задната врата затваря
и остава така дълго пред портата, загледана в автомобила,

който по улицата с провинциалните липи се отдалечава.
След толкова години си спомня за тези моменти
и се пита с какво ли е запълвала безкрайното време на
месеците, простряни като опустели ливади, преди

да се видят отново - внезапно застуделите дни, сутрините
в изстиналата къща, качва от мазето кофата с въглища,
може би ще започне да плете за него пуловер, ще следи
някои сериали по телевизията, като ритуал е запалването

на крушките в хола, винаги в пет, вечерта е дошла вече,
вижда съседа да се прибира, както си е с работните дрехи,
още един ден, който с нищо няма да се запомни...
Дали това не е същинската обич - раздялата през септември,

след това дългите седмици в големия град, октомври,
ноември, предимно дъжд и вятър между блоковете, а там
лелята все нещо ще чака, сключила е примирие с времето,
заедно до прозореца дремят през притихналите следобеди.  

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016