НЯКОЙ ЗА МАЛКО МИНАВА ПРЕЗ ВЪЗДУХА

web | Всички са си отишли

Преди обед в края на юли, прозорците са широко разтворени,
светлината в захлас си играе с големите листа на ореха в двора,
увлякла се е, мисли, че никой не я наблюдава - в тази отдалечена
махала на Еленския балкан се е настанило прозирното, потрепващо

лято, слънчевите лъчи земята нагряват, започват да изпаряват росата
от близката поляна, преди дни окосена от съседа по стародавния
начин - с косата, наточвана с брус при всяко нечетно обръщане на
посоката; някъде от горните къщи внезапно се чува раздиращият

звук от флекс машина, прелита през целия дол, оглася простора и
масите за обяд, наизкарани по дворовете, звуковите стружки се посипват
по каменните тикли на покривите. Въртенето на диамантения диск,
ламарината режещ, хипнотизира съзнанието, запраща го далеч оттук

сред стаите на паметта, с години неотваряни, съжаления нахлуват:
не трябваше за толкова дълго книгите да оставяш, да се влачиш по
кишави улици, до изнемога разговори по телефона да водиш,
сега си тук, с нетърпение чакаш отново режещия звук въздуха да

оживи, понесъл се над главите преди зад дъбравите някъде да потъне,
в копривите да се скрие, сред мочурливи, смълчани ливади;
замисляш се за звуците, които в ефира прелитат, някои отдавна
отмрели, други понесени на радиомагнитни вълни вече десетилетия

пътуват, по Дискавъри изчислиха: речта на Хитлер от олимпиадата
в Берлин вече е стигнала края на Слънчевата система, по-нататък
цари космическа тишина, няма сойки сред окосена люцерна,
нямо го стържещия звук от флекса чудните махали да оглася...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016