НА ГОСТИ НА РОДИТЕЛИТЕ

web | Всички са си отишли

Ако станеш преди всички в неделя и излезеш из квартала
да се разходиш, ще можеш лесно да разпознаеш преди още
слънцето над ръждясалите антени да е изгряло, лъчезарната
изоставеност на пространството - някога част от масивите

опитни полета на Селскостопанския институт, върху тях
кварталът е построен с множество панелни конструкции,
бетонните фасади, боядисани с най-странните цветове,
майсторите са се шегували с останалото по баките.

Изумително свежа е обаче лятната утрин, слънчевите лъчи
сякаш се опитват да сгреят локвата с петна от машинно масло,
мрачен циганин бута натоварено с найлонови торби колело,
за което никой не може да каже кога е било произведено,

стотиците ръце, през които е минало. Дими с миризлив фас,
както го е захапал, се надвесва над контейнера за боклук и в миг
очите нещо намират по начин, който за мен тайна си остава,
както не можеш да разбереш бушмените какво с часове чакат,

приклекнали до някой храст по Нешънъл джиографик;
искам да прозра отдъд видимото, защото там трябва нещо да има,
простряно в междублоковите пространства, паркираните
автомобили на старо с лепенките по задните стъкла: DE.

Един съсед на терасата е излязъл, някакви буркани подрежда,
предпочитам по поляните зад блока да се разходя, целите са в роса,
пътеката води към железопътния прелез, но преди това обръщалото
на тролеите: напичат се ламарините, избеляват шофьорските кабини.

За да опитам съдбата си да разгадая, изравям от някога
детската стая гимназиален атлас и търся картата на Европа -
първата, на която попадам, е от края на седми век, със стрелки,
обозначаващи как предците ни на талази нахлуват в дунавските

провинции на Византийската империя. Семейните ни сбирки са винаги
среща с историята - как преди двайсет години не можело от страната да
се излезе, единственото пътуване с влак, как на гарата в Прага в едно
изгубено утро в края на 70-те се виела опашка пред автомата за бира.   

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016