* * *

web | Всички са си отишли

Много хора нищо не оставят след себе си.
Буквално.

Петдесет години живя в къща, строена с кирпичени тухли,
тоалетната беше на двора, а течаща вода вкараха в началото на 80-те
през стената на стаята, която им служеше за всичко.

Останала сама, пердетата на очите я направиха безпомощна
като сляпата котка на двора, на която даваше остатъците храна.

Децата продадоха къщата и купиха боксониера в града,
необичаен инвентар терасата изпълни -
шилото за разсад, пръстеният сач,

а цинковата кофа, в която през лятото топлеше на слънце вода
краката да си измие, сега събираше теча от съседа отгоре.

На стълбите пред входа бедрената кост счупи, така и не стана.
Погребаха я, а държавата спря да харчи от парите на другите.

Новият собственик всичко изхвърли,
много неща не знаеше за какво служат,
цинковата кофа с дни до контейнера за боклук си стоя,
накрая циганите я взеха, дълго се чудиха преди това.

А, забравих за тялото - нищо различно, разбира се, не се случи;
след няколко години вече няма да има никой
в състояние да си спомни за възрастната му притежателка.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016