* * *

web | Всички са си отишли

Когато поредната хипертонична криза настъпва,
ляга на дивана в хола и през глава се завива,

вика жена си и припряно я инструктира:
парите са на терасата, на дъното на кашона,
където от години държат главите стар лук.

Няколко пъти повтаря - животът е тук, тук е животът,
не смее да изрече думата бог, от суеверие и неудобство
да се споменават на глас определени неща,

каквито са хората, завършили техникум през 50-те,
работили на струг и други подобни,
с носталгия си припомнят казармата.

С лице към стената, обърнал е гръб на домашните си:
не е време за близост.

Когато кризата преминава, срам го е да се върне обратно,
вкусът под езика е като от застояла вода в бутилка от пластмаса,

първите изречения са особено трудни:
сякаш трябва да моли отново да го приемат,

връзките да изгражда с думи,
не се получават тези гърлени звуци.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016