* * *

web | Всички са си отишли

Когато цялата история изслушах,
непознати кални кладенци започнаха да извират -

разочарован, прозрях борбата на отшелниците
с всевъзможните тъмни сили, в душата безчинстващи.

Познавах героите -
преди години ги бях оставил на някава спирка
и повече не се обърнах,

невидимо обаче причините бяха работили:
една жена някъде се съблича и завинаги променя живота на детето;
то ще расте без баща и по този въпрос нищо не може да се направи.

По-късно я видях да пресича улицата сама,
със слънчеви очила сред прозирния утринен хлад,
неповторим през летните дни, можеш да се заблудиш за
отвсякъде средиземноморска вечност, но нас ни няма там.

Смрачена сянка върху подпухналото лице -
поражения от далечна война, за която четеш в дебелата книга,
котката ти се е настанила върху спокойно дишащите гърди.

В тялото на страдащата жена настъпват смущения,
объркана е обмяната на веществата, сякаш агентите на нежността
не могат до мозъка да достигнат -

любовта първа изоставя потъналото в скръб сърце,
срамна запуснатост портите залива, косата седмица неизмита.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016