* * *

web | Всички са си отишли

Кое прави толкова хипнотично
взирането към никога невиждания пейзаж
през прозорците на туристическия автобус?

Покрай пътя камениста сгурия, табелите на арабски,
в далечината почвата червенее, пустинята се слива с
къщите от кирпич, прах се надига от наизлезлия вятър,
появил се нейде от дълбините на обветрените скални масиви.

Привечер полумесецът ще огрее пламенеещата песъчлива земя,
не мога да откъсна очи от мъртвите камъни, разхвърляни навред,
уталожена е в тях историята на племена, отдавна изличени от
паметта на тези сурови земи.

На талази от север се спускали все към иранското плато,
оттук са минали сякаш и мойте предци, на какъв ли език
са говорили, невъобразимо е в гените задълго да ровиш.

Общността им - животуптящ биологичен рояк, увлечен от пътя и
своенравието на конете, нанаситно следват невидимата историческа
нишка, хаотични сблъсъци, понякога с векове се застояват
покрай случайно изникнали водни басейни.

Когато автобусът в някакво село навлиза, след него
децата на тумби подтичват, по къщите ни развеждат.

Тъканите черги така приличат на чипровските килими,
насядали са старците с наргилета, набраздени, изсушени лица,
по турски безмълвни седят сред цялата тази нехегиенична
опиумна шарения.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016