ЕСЕН ПРЕЗ ЛЯТОТО

web | Всички са си отишли

Това са дни, през които сутрин парапетите леденеят, трябва нещо
с дълъг ръкав по гардеробите да намериш, прозорците навсякъде да
затвориш, дъхът на близките ти за няколко часа да съхраниш;
от магазина се връщаш, а вятърът косата ти цялата е развял,

мята се найлоновата торбичка, процежда се жълтенееща светлина,
притъмнява и притъмнява, на ъгъла за кратко дочуваш гугутка -
сякаш от дълбокото дъно на лятото, разстроен е метереологичният й
компас, полудели са посоките сред повсеместната аномалия.

Това са дни, които отишлите на море ги считат за провалени,
наблюдават с тъга плажните кърпи на простора как разноцветните
щипки едва ги удържат - по леглата карти и домино се играе,
чака се времето за обяда да дойде, в столовата е топло, уютно

като в трюм на кораб; неповторима е гледката на морето:
сиво, черно-зелено, метал, въздухът целият в пръски пулверизиран,
на терасата ако излезеш, кожата на лицето ти в миг се овлажнява,
по някой от каналите риболовна шхуна героично напредва сред

бушуващото Северно море - земята е станала едно притъмняващо място.
Такива дни в календара са събота и неделя, тогава някой сякаш ни казва:
е, сега се огледай, знаеш ли къде се намираш, защо опустял е кварталът,
кои са твоите родители, къде е жена ти, къде е отвела децата,

какво си помъкнал в найлоновата торбичка - виждам купил си хляб,
кисело мляко, забелязваш ли обаче как вятърът е подгонил всякакви
неща от света, светлик се носи на педя от земята, поваля тревите в
дворовете - разумът на някаква малка религия взорът ти прояснява...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016