* * *

web | Всички са си отишли

Едва три дни откакто Ади замина,
а признаци на бавна развала вече се проявяват -

съдовете натрупани в мивката,
металната решетка е насъбрала боклуци:
изрезки от зеленото на доматите, парчета от сирене.

След работа изобщо не се събличам,
както съм с ризата отварям бутилката бира,
пред телевизора следя репортажите от мачовете в неделя.

Вечерям нещо на отворен хладилник,
с усилие ще си направя салата, пак ще я пресоля.

С тих фатализъм от сигурната си позиция на дивана
наблюдавам наводненията в Пакистан или дебатите във
френския парламент за новата пенсионна реформа,
мъжете вече на шейсет и три ще се пенсионират.

Сутрин се будя в нейната част на леглото - окуцяла морска звезда,
разкривена насред разхвърляното дъно на океана,
по-късно погледът в банята на ръба на бавно пропадане,
септември навън е дъждовен, всякаква съпротива сломява.

Когато нещата излизат извън контрол -
претъпканата кофа за боклук, неоправеното трети ден легло,
тя се обажда, полетът е обявен за осем вечерта, ще e тук в полунощ.

Подземният гараж на летището е особено място,
можеш моментнална снимка да си направиш:

двойка с куфари, захвърлена насред индустриален декор,
капещият противопожарен кран пред очите ни образува
ръждавееща диря по замърсения цокъл.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016