* * *

web | Всички са си отишли

Два пъти в седмицата, по средата на работния ден,
след училище взема детето и го води на плуване,
слизаш на спирката на метрото, после през парка.

С костюм на ратановия стол - вече много повече баща,
отколкото син, наблюдава хаотичното пляскане на малките твари,
особени са тези следобедни часове, когато сглобката от крайници
сякаш е спряла за годишен ремонт и може свободно да се отдаде

на всякакви по-общи съждения - ленивата мисъл,
че може би животът наистина е започнал някога във водата,

или че законите на наследствеността са оставили отпечатък върху
слабите ръце на сина му, което се надява плуването да промени;

струва му се, че над главите на хората няма кой знае какво:
ако светлината не блещука по тавана на спортния комплекс,
навярно ще се пречупва през камарите облаци и за това си имаше
някакви формули в учебниците по физика, но това сякаш е всичко...

Достигнал края на пътуването покрай това бетонно корито,
костите му сгрети от слънцето, напекло през стъклената стена,
а в офиса от години звънят телефони, но него го няма,

съставил е отдавна списъка с книги: най-накрая ще проумее
разликата между циклони и антициклони,
Реформация и Контрареформация, или играта на гените
защо прескача през поколение, защо синът му

го наблюдава, взрял се отвъд него, защо двамата в парка седят,
не бързат вкъщи да се прибират?

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016