* * *

web | Всички са си отишли

Докато разхождам количката в кварталната градинка: две-три пейки около неработеща чешма, чуват се колите от кръстовището на "Гоце Делчев" и "България", свят, активизиращ рецептори, нерви, индустриална месомелачка.

Неудържимо започвам да разменям местата - приятна е сутрешната разходка сред градската градина на малкото градче, наскоро са ремонтирали пейките, почистените алеи с кошчета за отпадъци през няколко метра, малкият фонтан - гордостта на кмета.

В края на август липите ухаят на летни ваканции, на време, за което никоя телевизия няма репортаж да направи. Представяш си малката книжарница, която със собствените си ръце ремонтираш, навремето в нея се е помещавал дюкянът за печени и карамелизирани ядки. Продаваш там и канцеларски материали за началото на учебната година, от тях някакава печалба изкарваш.

Пътят до дома е успокояващ, гледката на реката, по която прозрения отминават, познатите къщи и дворове, лица, които ще се изгубят - като римски легионери след десетилетия по полята на Галия, животът им в анонимност приключва сред сенчестия двор на ферма в Тоскана. А тук старата леля е приготвила празничен обяд в глинени съдове, ухаещ още от двора на чубрица.

Връщаш се вкъщи, сайта за недвижимите имоти с дворовете - възможни места, където извършваш най-чудното приключение: да си едновременно някъде другаде, от прозореца невярващо се взираш.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016