* * *

web | Всички са си отишли

Да прекосяваш града, седнал на задната седалка на
просторно такси, илюзията, че си чужденец,
който към летището се отправя, размишлявайки,
че повече в този град може да не се върнеш.

Погледът се взира в жилищните фасади, до вчера
сякаш ги нямаше, енергията на народа твори пейзажа,
да се сбогуваш с рекламните надписи, двама души пред
кварталното кафене пият бира в този летен следобед.

Постигам пълен покой сред килията на колата
изчакваща светофара, дори българският ми,
на който всички общуват, е някакво съвпадение,
не ме доближава до пътниците, по колите затворени.

Сърдечният ритъм сякаш заглъхва, усещам, че съм спокойно,
мислещо същество сред ненакърнена от нищо светлина,
прочистеният въздух неимоверно планината доближава, сякаш 
с бинокъл виждаш отделните листа как по клоните потреперват.

Да наблюдаваш през прозореца на таксито как всяка картина
е обречена да отмине - хора, звуци и цветове остават назад,
прекосяваш разкрилото се пространство както небесно тяло
прекосява слънчевата система, скоростта е различна, цялата

тази съвкупност според учените се разбягва във всички посоки;
от снощи архивните кадри, на които черно-белите ленти показват
дефилиращите Съюзници, после филм от 70-те: кестените по "Витошка" 
току-що посадени, животът от кинолентите се поразмива с годините.  

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016