ПЕТСТОТИН КИЛОМЕТРА НЕЖНОСТ

web | Всички са си отишли

...съзнанието доближава друго съзнание,
около него кръжи самопораждащо се желание,
фино трептене на небесните струни, любовта...

С такива мисли от някакъв философски миш-маш
се събудих към пет - октомври, от снощи вали,
предстоеше ми да измина петстотинте километра,
температурите паднаха двойно през почивните дни.

Пътят ще прекъсне връзката с близките ми неща,
но мислите търсят илюзорна реалност - в нея жена ми,
когато Севлиево ще съм наближил, вече ще става,
облякла пуловер, сама на масата ще закусва,
в конуса на лампата нежността е осиротяла.

В банята се съблякла, кожата й от студа ще настръхне,
за миг в огледалото ще се взре - женското тяло,
превърнало се е в деликатна развалина,
единствено за децата убежище.

Ще продължа по мокрия асфалт колата да управлявам,
виждам те как с усилие чадъра придържаш,
изминаваш  разстоянието до трамвайната спирка.

Опитвам се да те подкрепя: сигнали от смътна азбука изпращам,
опитвам се силуета ти в дъжда да разчета,

както болестта по ретината се разпознава
или слабата оценка - по сведената глава на детето;

Спирам да заредя на някаква бензиностанция сред полето,
нереална в мъглата, отвсякъде осветена,
хората не ми се струват от този свят да са живи.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016