Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Всички са си отишли
15-ти август, Голяма Богородица според народния календар, лятото се пречупва - пожълтяха листата на фасула в двора на съседа, пожълтяха листата и на малката бреза, най-нежното създание сред тези каменисти хълмове, можеш безкрай да тъгуваш сред деликатно трептящите й листа, в погледа три сестри, изгубили се надалеч от града.
Денят е изложен на нахлуващия вятър, застанал съм под боровете, дочувам клоните как се огъват, разказ за отминаващите сезони, началото на поредната учебна година - тази на децата ми.
На другия ден облаци са се скупчили, слънцето едва мержелее като зад найлон, бледа светлина, по тениска сутрин е студено, по обяд оси на терасата, търсят зряло грозде, с малките си копия те го спукват, за да изтече сокът, избил като лепкава сълза.
Тревата е спряла да расте, прежълтяла; когато на следващия ден слънцето изгрява, се разлива светлина, която глеждосва билата със златно покритие, но едва успява да затопли нещата до хладко, старият човек, когато ляга да подремне следобед, се завива с одеяло.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016
|