* * *

web | Корен в дългото време

След 167-ия километър отбиваш по магистрала "Марица"
и след не повече от час си сред един съвсем друг свят,
ако това е точната дума за селското гробище.

Магаре пасе между гробовете, прехвърчат мухи,
а презрялата вишна събира отвред шумните птици,
чиито имена може би някой в детството ми е казвал.

Тежка е лятната мараня, подозираш, че се смесва
с идващи газове от земята, а на повърхността
появилият се ветрец клонка разклаща, пейзажа рисува.

Виж, в далечината западните Родопи са нещо митично,
и облаците, надвиснали от праисторически времена,
свидетели на незнайни покойници, но и на знайните:

тях можеш да видиш по некролозите, налепени по
електрически стълбове, пред таблото на пощата -
все същият знак със тръбата, лъва и годината: 1879.

Спомняш си сградите (те нямат спомен за теб) - кметството,
хлебарницата, училището, със старите дървени дограми,
сега изглеждат необитаеми, навярно заради обедния пек.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020