Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Корен в дългото време
Просто не трябва да спираш да шофираш.
Пет, десет, петнадесет години
по улиците на София, колкото трябва,
и накрая един ден със сигурност ги виждаш:
приятелката ти,
която един ден, ей така, изчезна,
за да разбереш, че хората си имат семейства;
или Томата, на който остави ключа
и го предупреди да не си води разни мадами,
а той точно това направи, после се наложи
през февруари да се изнасяш,
помъкнал в снега грамофона и плочите.
Виждаш ги - невероятно! - в рамките на няколко дни,
не можеш да повярваш на пораженията,
ние всички вече предъвкваме разни остатъци.
От прозореца ги зърваш да отминават,
но после седмици наред кадъра повтаряш,
непрестанно, като киноефект:
любовта все си тръгва, но пак се връща,
пак се връща, пак се връща...
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020
|