ПРАЗНИЧЕН SMS ДО НЮ ЙОРК

web | Корен в дългото време

На първи януари, към шест вечерта,
е особено тъжно - градът си почива от
среднощните тържества, улиците пустеят,

на кръстовището на Дойран празната девятка завива -
празна беше и снощи малко преди полунощ -
запотен аквариум жълтенее във вечерната мъгла:
пред очите, но и вече в паметта.

От сайта на Столична община разбираш,
че тролеят от 17.30 ще е в Хаджи Димитър към 18.20;
маршрутът му минава през Медицинска академия, после
през Петте кюшета с просяците на ъгъла на бул. Прага;

насочил се е към стария ни квартал -
често мислено и без причина там се пренасям -
с поразителна лекотата обърнах гръб на хората,
които години наред срещах по спирки,
в хранителни магазини.

Ще мине девятката по моста Чавдар, под него
в страничен коловоз ръждясват стари товарни вагони,
с полуизтрити надписи НАФТА, а оттам -

само на две спирки е Герена,
празните трибуни за друго разказват,
футболният сезон ще се поднови
сред ниски температури и сняг.

Разпратил съм есемеси по всички краища на света,
внимателно подбирам посланията,
не мога да устоя на меланхолията -
разстоянията са едно непрестанно сбогуване;

не мога да забравя разказа на Филип Левин,
видял във вестника навръх Нова година
новината за смъртта на младежката си любов
в някаква общинска болница на Ню Йорк.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020