* * *

web | Корен в дългото време

Много харесвам невероятната му история
как се нахранил през 51-ва, прекосявайки сам
Първомайското поле, за да стигне до леля си,
това са 17 километра за малкото десетгодишно момче,
там го чакала патицата с доста сачми,
която вуйчо му бил отстрелял, но всички
били предупредени, така че сачмите се загнездили
надълбоко в паметта, преброявани отново и отново
в един панелен квартал 50 години по-късно, като се питам
кога думата квартал (quartal) се е появила в езика ни.
Това са остатъчни истории за глада,
които мога да отнеса и доста по-надалеч, когато в къща
имало скрин с двойно дъно и там - брашно,
което било нещо като най-последна молитва,
но било немислимо да се домогваш до него:
Господ не би могъл да те изостави до такава степен,
че чак да избиеш дъската на двойното дъно.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020