КЪЩА СЕ НОСИ СРЕД ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО

web | Корен в дългото време

Затворих очи, на място в света,
където дете се е заиграло на пода,
от долния етаж, като място в края на пътуването,
дочувам вълненията дали Гришо ще се класира.

Безпризорни картини скитат наоколо -
в просъница виждаш как на дивана някой придремва,
унесъл се е от течащата върху съдовете вода,
навън - дъждовен октомври със запотени стъкла.

Години..., други гласове ще населяват долния етаж,
детето навярно ше е на хиляди километри оттук,
дали къщата все така ще е наша, дали единствено
орехът и елшата ще продължат да се извисяват:

други ябълки, други круши селската есен ще оцветяват.
Неподвижна, носи се къщата през времето и пространството,
вкопана във вечността, в опустелия следобяд, насред мига:
тихо си играе детето, телевизорът работи, градината обрана.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020