* * *

web | Корен в дългото време

Дошло е времето с къщата да се сбогуват -
вече не може да кара колата, над очите му сенници са се спуснали,
едва се навежда да завърже обувките,
камо ли картофи от градината да събира:
дворът запустява, треви задушават дърветата.

Изреченията им неусетно преминават
в минало свършено време - къщата стои отчуждено,
но и те се чувстват неканени,
вярват обаче: съхраняват се нейде летните дни,
когато слънцето жареше,

а те са по стаите, от каменните стени лъха студено,
в цялото село животни и хора някъде се укриват.
Съществуваха задълго сред градински цветя и сушен анасон,
сред наближаването на новините във пет, когато ничия гугутка
ще е малко събитие, зовът ѝ ще ги отнесе надалеч, някъде в тях...

Слънцето после ще се измести, сякаш със Земята то се прощава,
плочникът ще отиде на сянка, ще отворят врата,
упойващата миризма на пържещия се лук се носи
откъм лятната кухня, могат за миг да съзрат,
с последните чанти на прага,
един силует там да се мярка.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020