ВИЖ КОЛИТЕ КАК СПЯТ В ПОДЗЕМНИЯ ГАРАЖ

web | История на мястото...

Виж колите в подземния гараж, когато рано сутрин асансьорът
под кота нула те отведе - съненият ти силует сензорите задейства,
един по един включват се луминисцентните сектори на гаража,
тържествена площадка, осветеността пред погледа е прозрение

За всички неща: стоят неподвижни колите, отделени от носещите
бетонни колони, в редици като животни в обор - безмълвни три слона,
на чиито рамене отново светът, кооперацията се крепи, отвеждат ни те
до града, разтоварват ни по офиси, магазини, а децата, винаги оживени,

От задните седалки надничат: съзнанието им а-ха се замайва, объркани
дали светът, или колата се движи, когато светне зеленото; ежедневно по
улиците достигат на стотици километри от дома, сред изливащи се
тонове дъжд от небесните кофи, легени, сред потъналите в сняг завои

На пътя от Чепеларе до Хвойна, понякога почти се подпалват, паркирани
в пясъка на шофьорския плаж, оформен от дългата, някак първобитна
крайбрежна ивица, простряна сред блатисти местности, след последните
хотели на Дюни... По цели нощи със замлъкнал мотор и неподвижни

Перки на радиатора, над тях като бои се вият вентилационни решетки и
инсталации, PVC тръби за топлата и студена вода, която шумно по тях
се спуска, функционират системите на сградата, денонощно организмът,
проектиран от архитектите, произвежда топлина, аромати, течения...

Къде ще сте утре, коли, чий мотор най-дълго ще издържи, представяте ли
си скръбната гледка на автомобилните морги, струпаните калници и врати,
където безжизнена, ламарината с години ръждясва, потънала в калища, сняг,
а през летния пек запазилата се тук-там автомобилна боя на шупли се рони.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010