В ДВОРА НА СКЛАДА ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
В ЕДНА ДЪЖДОВНА СУТРИН

web | История на мястото...

Пясък и керемиди, всичко е прогизнало от вода,
локви по целия двор отразяват напълно безизразното небе,
погледнато през огледалото, е още по-сиво, още по-неподвижно...

Непреставащ капчук по ламаринените навеси на склада,
ромонът отнася цялото място далече в животворящата памет,
всичко е толкоз реално - струпаните греди, дървесината бяла.

Подредени палетите с тухли, горните редове потъмнели
от ръмящия дъжд, но в кухините им е съвсем сухо, съвсем глухо,
ако пъхнеш в пролуките ръка - въздухът там ще е спарен,
пръстите като във фурна най-накрая ще се затоплят.

Малкият жълт мотокар грее като свещ в манастирска килия,
товари тухлите и торбите с цимент, грижливо покрити с найлон,
гласове на мъже прелитат във всички посоки, включените
двигатели на камионите чакат, масло се процежда през ауспусите.

Разбираш, не правиш никакво изключение - минаваш по пътя
като много твои предци в това толкова древно занимание:
човек гради свойто гнездо, но и мравките са изобретили

инженерните си съоръжения - да се отделиш от света в градината,
която видя в албума Дворът в традиционната българска къща,
ще понаболява там, когато за дълго се спреш на любимите лица,
а слабостта на възрастните, която бавно ги завладява,

възприемаш като деликатно, благородно сияние, природата
бавно го изхабява: старее асмата, камъкът по-мъдър става.

Загасяме с пръсти цигарите, с леко обветрените си лица
се настаняваме в каросерията, сякаш товара да пазим,
подвикваме на шофьора за пътя, минаваме през села

с притъмнели огради, дворове, тук-там зърваш мъжделива
светлина, гола крушка осветява древен обор, стъпкана,
окаляна слама - не е възможно всичко да си представиш.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010