ТО Е ТУК

web | История на мястото...

Нашите съседи донесоха бебето направо от клиниката, вече на пет дни,
с нещо като кошница във входа го внесоха, появи се то на този свят
в края на седмица от септември, през по-голямата част на която валя,
улици, тротоари безлюдни, вятърът цветовете на есента изличава.

По цяла нощ плаче детето, къде ли сега е попаднало, разбуждам се,
дълго в тъмното с отворени очи лежа и се вслушвам в плача,
идващ от спалнята над нас, вслушвам се в дъжда, който ритмично
трополи по ламарината на навеса за автомобили на двора.

Дали с лекота е напуснало естествената водна среда, запратено
сред дъждовните дни, глътката въздух от вятъра, сигурен съм, че чува
упояващото, отнасящо ромолене, тъй като от време на време притихва,
понякога се унася, заспива, след секунди отново зовът му дочувам.

Дали чувството му за ритъм ще се развие от равноделния такт на сърцето,
от ръмежа, обхождащ дървета и камъни под открито небе, навярно ще
израсте като забележителен носталгик, представям си тихото сияние,
невидимия светлик около оросеното му, до болка крехко чело...

Тази ценност ще приютя, ще я загнездя дълбоко в остарялата си глава,
нощната лампа светвам: столът и огледалото на тоалетката така си стоят,
наблюдават, да заспя няма да мога, на сутринта вратата към терасата ще
открехна - по плочките локви, едно пожълтяло листо по тях е полепнало.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010