* * *

web | История на мястото...

Съвсем отслабнаха очите на баба ми, посивя ретината, за последния
месец вече трети път вкъщи пада, сутринта както рано се понадигна -
сама, в започващата да се напича панелка, се опита да захване таблата
на леглото и след това тъжно на килима се озова; ръката изхрущя,

Очилата напосоки се разхвърчаха - орел, рак и щука, сляпа болка -
пищи преизподнята в ухото, светът почерня. Трябва до телефона
да допълзи на дъщерята да се обади, разбъркаха се цифрите в главата,
как да ги подреди; на вилата колко ли време ще им трябва телефонът

Да чуят, на двора нещо блуждаят. После с колата да слязат, да разбият
вратата и лекаря да извикат. Ние, старите, време е да си ходим,
извинява се, че само проблеми създава - главата й напоследък все нещо
се замайва, не иска Той да си я прибира. Месеци ръката зараства,

Осемдесет и пет годишната кост трудно се сглобява отново,
златен пирон, конструктор, на който бурмите едва се пристягат;
черно-зелени са охлузванията по спаружилата се кожа, от йода
мъртвешки стоят оперативните зони - петна от пещерни образувания,

По стените чудовища, по тялото изпълзели, цялата ще я разядат.
Проходилка купуват, пред себе си ще я бута, но да забрави разходките
до пазара; гледа с размазани от диоптрите зеници, усмихва се баба ми,
има сили с правителството да се шегува - една искрица дяволито просветва...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010