СЕЛО СТИКЪЛ, СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ

web | История на мястото...

I.

На километър след Широка лъка достигаш разклона, захвърлен като
разкривена вила за сено, пътят става черен, отбиваш по настилка от
валцовани камъни и остатъци от асфалт - тук даже магаре не можеш
да видиш да стъпва, там качвам жената, която като всички от селото

Практикува одомашнен вариант на автостоп - така е от 92-ра, когато
от Общински превози Смолян линията закрили, автобусът до Солища
стига и после се връща; пътят се вие сред надвиснали склонове,
заплашително назъбени камъни и коренища, през прозореца си

Подавам ръка - и на мига се смразява, макар че е посред лято,
планинският бързей, който по камъните препуска, въздухът
раздвижва; любопитствам как е през зимата, когато селото
от света е откъснато, но се оказва, че пътят се чисти, а стара

Военна машина хляба донася за двайсетината жители, един от които
от години е на хемодиализа; миналата година баща й останал сам,
сега при нея в апартамента им в Смолян живее, напоследък само тя идва
в края на седмицата къщата да нагледа и двора; разказва за зимата,

Картофи садила, но от планината диви прасета слизат, всичко изравят,
разпознават градините, които не се обитават, ломят дървените прегради;
странна памет показват, на следващата година, макар и незасадена, ровят
в пръстта да проверят дали грудките - бледи бебета - живи са под земята.

II.

Като слушам свободния глас историята на мястото да разказва, си мисля
защо на жена си веднага да не звънна, че тук ще се заселим, след като в
махалата само две къщи все още се обитават; продължаваме да пълзим сред
това извън-земно усое, сред което пътят напредва, накрая сред почти

Роднинско споделяне табелката на селото се показва - обрасла в треви,
пробили и през макадана; пред сградата я оставям, някога кметство -
с ръка ми сочи далечината, където е нейната къща, кацнала на височина
и склонът под нея с 45 градуса наклон, казва ми, че поляните са дворове,

Свършващи до линията на дерето; представям си всевъзможните гледки,
които очите ми биха могли уравновесено да наблюдават през 4-те сезона,
през 12-те месеца от година, през които дъждът, снегът, вятърът и отново
дъждът размесват небесни със земните звуци, а те зад челото се уталожват,

Но над всичко е слънцето през май, искри, извира от тучната зеленина,
лекува всяко градско създание, склонно към наркотични състояния;
помагам с торбите, с тениска на Пърл Джем искам кръвта ми, дъхът ми да
са част от пейзажа; разделям се с жената, с поглед по баира я изпращам -

До колата после се връщам, маркучи, табелка на Стикъл с диагоналната
червена линия, облегнати на стената на кметството, сякаш някой селището е
зачеркнал - изпратена от община Смолян, но никой не знае къде да се сложи:
селото свършва във всички посоки, загърлено от борови горски масиви.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010